„Мъжът, който не се обади“ от Роузи Уолш –

заглавие: Мъжът, който не се обади/ The Man Who Didn’t Call
автор: Роузи Уолш/ Rosie Walsh
страници: 312
издадена: 2019
издателска къща „Хермес“
дата: 13.02.2019
оценка: 4

Здравейте, скъпи читатели! Много се чудих как да започна ревютата, дали направо да започна с книгите, които в момента чета или пък да споделя с Вас и книгите, които вече съм прочела. В крайна сметка, реших да започна с част от ревютата на книгите, които вече съм прочела и реших първата да е „Мъжът, който не се обади“.

Седем перфектни дни. След това той изчезна безследно…

Сара е привлекателна жена на прага на четиресетте, която се опитва да загърби миналото. Запознава се с очарователния Еди, двамата се влюбват от пръв поглед и прекарват една незабравима седмица. За пръв път в живота си Сара е убедена, че е открила сродната си душа. Тя възнамерява да му разкаже за живота си, но така и не успява, защото той заминава на почивка в Испания. Обещава, че ще й се обади веднага щом се върне, за да поставят началото на съвместния си живот. Две седмици по-късно обаче от Еди няма и следа: той не й се обажда, нито отговаря на съобщенията й във Фейсбук.

С всяка изминала минута безпокойството на Сара нараства. Приятелите й я съветват да го забрави, но тя вярва, че зад изчезването му се крие основателна причина. Обяснението, което постепенно изплува на повърхността, ще я разтърси из основи. Ами ако причината се окаже единственото, което не са споделили: истината за миналото си?

Първото, което искам да споделя с Вас е колко много ми харесва корицата на тази книга. Издателството е свършило прекрасна работа и книгата веднага ти привлича вниманието като я зърнеш в книжарниците.

Като цяло, книгата ми хареса много. Самата мистерия, която се разкриваше малко по малко, ми хареса най-много. Точно тя ме караше да прелиствам страница след страница и да прочета книгата доста бързо. Началото на книгата беше леко мудно и не толкова интересно. Мистерията присъстваше и в първата част, но някак си не ми хареса как е започната книгата. Дори на моменти се чудех дали да спра четенето на тази книга, но се радвам, че продължих. Защото мистерията се задълбочава и става доста интересна.

Сюжетът на книгата беше доста добър. Нещо, обаче в героите не ме грабна напълно. Съчувствах към болката им и любовта, която не могат да изживеят, но нещо все пак ми липсваше. Може би това, че героите бяха на тази възраст, ако бяха на около 30-35, книгата щеше да бъде по-добра. Краят не ме изненада, но пък ми хареса, но най-много ми хареса мистерията в романа.