„Всеки мой дъх“ от Никълъс Спаркс –

заглавие: Всеки мой дъх/ Every Breath
автор: Никълъс Спаркс
страници: 224
жанр: романтична
издателство: „Ера“
издадена: 2018
оценка: 4/5
дата: 01.09.2019

Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. Във „Всеки мой дъх“ той ни напомня, че любовта е много повече от копнеж на сърцето. Тя е въздухът, който изпълва съществуването ни.

Хоуп Андерсън е на кръстопът. Животът й не поема в посоката, която е очаквала. Тя решава да прекара една седмица в семейната вила в Сънсет Бийч, Северна Каролина, за да подготви къщата за продажба и да размисли за бъдещето си.

Тру Уолс никога не е бил в Америка, но едно писмо го води в Сънсет Бийч. Писмо от човек, който твърди, че е негов баща. Тру се надява да снеме булото на мистериозност, което обгражда живота на майка му и спомените, загубени с нейната смърт. Когато пътищата на Хоуп и Тру се пресичат, привличането между тях е непонятно и наелектризиращо. Чувствата им обаче ще предизвикат буря, която ще помрачи надеждите за безоблачно щастие.

„Всеки мой дъх“ е един семпъл, но в същото време и уникален любовен роман. Историята между Хоуп и Тру наистина е вдъхновяваща, защото любовта им се ражда само след няколко дни прекарани заедно и издържа буквално цял живот. Въпреки, че не е една от отличаващите се книги на автора, „Всеки мой дъх“ наистина приковава вниманието на читателя. Прочетох я за два дни и наистина ме разчувства.

Много ми хареса описанието в целия роман, особено описанието на Зимбабве – един далечен за нас свят. Също така Никълъс Спаркс има една особеност, която много ми харесва в неговото писане. Той описва и ни представя самите герои с диалозите между тях и това много ми допада, тъй като е по-лесно да се запознаеш с героите по този начин.

„Спомените са врата към миналото. Колкото повече ги цениш, толкова повече се отваря вратата. „

Другото интересно нещо е, че Никълъс Спаркс е избрал да опише повече за живота на Хоуп, отколкото за Тру, но въпреки това на мен повече ми хареса Тру. Честно казано не разбирам избора на Хоуп в средата на книгата и не ми харесва толкова много като герой, докато Тру е един истински джентълмен, който е мил и грижовен към всички останали и като че ли добрината му няма край. Много ми хареса и описанието на плажа в Северна Каролина, както и идеята за писмата. Това наистина е една добра инициатива, която помага на всички хора, които нямат с кого да споделят или пък не могат да споделят, да отидат и да си излеят душата пред непознати, за да не се чувстват толкова самотни. Дори трябва да има на повече места такива пощенски кутии.

„Светът се беше променил – беше станал по-материален и показният стандарт беше едва ли не приоритет. С годините беше разбрала, че смисленият живот няма нищо общо с това и че в него на първо място са отношенията с хората, здравето, семейството и обичта към някого, който също те обича. „

Единственото нещо, което не ми хареса във „Всеки мой дъх“ беше играта на Никълъс Спаркс с читателя. За съжаления няма как да Ви споделя какво точно е, защото ще трябва да издам главни точки от сюжета. Но като цяло любовната история беше интересна и приятна за този още топъл сезон, защото книгата те пренася в сърцето на Африка, както и в Северна Каролина. Препоръчвам го на всички, които искат да усетят от онази вечната и трагична любов от приказките.