„Берлинска любовна песен“ от Сара Матиас

на

Rating: 3.5 out of 5.
  • заглавие: „Берлинска любовна песен/A Berlin Love Song“
  • автор: Сара Матиас
  • страници: 440
  • жанр: исторически роман/ романтична
  • издателство: „Orange Books“
  • издадена: 2019
  • оценка: 3,5/5
  • дата: 21.04.2020

Макс е 14-годишен ученик, когато за първи път се среща с Лили, артистка на трапец от пътуващ цирк, който всяка година изнася представление в Берлин. Лили е циганка и целият ѝ свят е коренно различен от този на Макс и неговото семейство – всичко от привичките и обичаите им до разбиранията за живота и мястото им в политическия и социален живот на Германия в навечерието на Втората световна война.
Разделени от избухването на войната, те се срещат отново три години по-късно и тогава приятелството им прераства в любов.
Но една любовна история между момче, член на „Хитлеровата младеж“, и циганка е невъзможна и обречена на нещастие…

Още преди време си бях отбелязала „Берлинска любовна песен“ в книжния ми списък и бях толкова развълнувана, когато пристигна. В началото книгата ми хареса как започна, както и краят ѝ, но по-голямата част от книгата за мен беше скучна и прекалено разтеглена.

„Берлинска любовна песен“ разказва историята за немския младеж Макс и циганското момиче Лили. Те се влюбват от пръв поглед, но чак след три години връзката им потръгва горе-долу добре (имайки предвид, че тогава рядко е имало случаи на интимни връзки между цигани и германци), но след това войната ги разделя по ужасен начин. По-голямата част от книгата се развива в Берлин, докато Лили все още е свободна, а Макс е просто поредното момче в „Хитлеровата младеж“ и точно това за мен беше най-разочароващият аспект от книгата. Наистина очаквах, че ще се разказва повече за самата война, за времето на Лили и семейството ѝ в Аушвиц, но за съжаление, това се случва чак в края на книгата.

Цялата история се разказва от гледната точка и на двамата главни герои – Макс и Лили и въпреки това авторката не е създала герои, които да ти привлекат вниманието. Героите просто не успяха да ме грабнат. Това е първата книга за Втората световна война, която не успя да ме разтърси и да ме накара да страдам заедно с героите.

Другото нещо, което изобщо не ми хареса в романа беше обширното разказване за същността на един цирк. Аз съм от хората, които са против цирковете, защото се използват невинни животни и се експлоатират и може би това ме отказа от книгата още в началото. Просто я четях насила, надявайки се, че по-натам ще стане по-интересна и героите ще ме грабнат. Но това, за жалост, стана чак след 2/3 от книгата и все пак авторката, като че ли не беше доразвила историите на героите, не беше писала достатъчно за чувствата им, надеждите и копнежите.

Давам оценка 3,5 на този роман само заради последната част от книгата, както и циганските приказки, които бяха включени в някои части от романа и ми бяха интересни. Но като цяло романът не ми допадна. Книгата има голям потенциал, но прекалено много неща от нея ме отблъснаха.

Един коментар Добавяне

Leave a Reply