• заглавие: „Когато Януари срещна Август/ Beach Read
• автор: Емили Хенри
• превод от: Росица Тодорова
• оформление на корицата: Фиделия Косева
• страници: 336
• жанр: романтична
• издателство: „Ера“
• издадена през: 2020
• оценка: 3.5/5
• дата: 05.09.2020

Дженюъри Андрюс пише романтични книги, които моментално се превръщат в бестселъри.

Огъстъс Еверет е признат автор на художествена литература.

Тя завършва историите си с щастлив край, а той убива всичките си герои.

Те са пълни противоположности.

Единственото, което ги свързва, е творческият блокаж и съседните къщи на плажа. Докато Дженюъри опознава крайбрежното градче, което крие тайните на нейния баща и опитва да превъзмогне болката от неочаквано предателство, Огъстъс иска да затвори всички врати към миналото.

Една вечер, полята с обилно количество алкохол, двамата сключват сделка, която ще ги извади от зоната им на комфорт, а евентуално и от блокажа. Той ще напише сладка и романтична история, а тя – следващия голям литературен шедьовър. Всеки ще помогне на другия и никой няма да се влюбва. Тъй като това би било клише… нали? 

В последните слънчеви дни от лятото искам да ви представя една много лека и приятна книжка за феновете на романтиката.

„Когато Януари срещна Август“ не е точно типичната любовна история и точно поради тази причина ми хареса, защото нямаше много повърхностни и лигави моменти, ако мога така да ги нарека.

Историята разказва за едно младо момиче, което се казва Дженюъри, то е сломено от тъмни семейни тайни, които са били пазени през целия ѝ живот. Затова тя решава да се отдалечи от близките си за известно време и отива в една отдалечена къщичка в Мичиган. Остава там, за да напише най-новия си роман и да преосмисли живота си, да остане сама със себе си и някак си да успее да преглътне цялата горчилка от разкритите тайни и да се научи как да продължи напред.

Но тогава среща нейният приятен и леко мрачен съсед Огъстъс, който също е писател, но не пише в същия жанр като нея. Той вижда света по съвсем различен начин. Не обича романтиката и щастливите краища на книгите, той обича мрака и изобщо суровата истина за света, която всъщност е че, света е изграден от добро и зло и мисли, че всичко това трябва да присъства и в литературата.

Авторката е изобразила много добре как чрез стила си на писане и избрания жанр двамата имат съвсем различен поглед над света. А това пък показва колко различно са били отгледани и как е протекъл животът им до този момент.

Дженюъри е отгледана в един по-приятен, по-уютен и изпълнен с любов дом, може би с тайни, но все пак тази илюзия за съвършения дом, която са поддържали родителите ѝ е оформило нейната преценка за света.

Докато Гъз вижда света като по-мрачен, защото родителите му са имали много кавги и е гледал само отстрани към онези добри семейства с красивите си домове и прекрасни семейства. Бащите трябва да са герои в очите на децата си, а Гъз е бил лишен от това. Той е имал яростен и лош баща и твърде уплашена майка и това е оформило неговия погед над света.

Разбира се, както се досещате между тях двамата се заражда любов, но честно казано сюжетът на книгата е леко предвидим. Но пък е перфектната книга, ако искате да се разтоварите от забързаното ежедневие или пък искате да си вземете някоя по-лека и романтична книжка за плажа или планината.