Без категория

„Последната миграция“ от Шарлот Макконъхи

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: Последната миграция/ Migrations
  • автор: Шарлот Макконъхи
  • превод от английски: Надежда Розова
  • дизайн на корицата: Живко Петров
  • жанр: антиутопия/ научна фантастика
  • страници: 336
  • издателство: „MY BOOK“
  • издадена през: 2020
  • оценка: 4/5
  • дата: 12.09.2020

Нежен, крехък и несломим като птиците, които следва, разказът в романа „Последната миграция“ е едновременно възторжена ода на нашия заплашен от гибел свят, шеметен порив към свобода и увлекателно четиво за онова, на което сме способни за любимите си хора.

Франи Стоун е скиталец по душа. Докато плава по океанските течения и над главата ѝ се реят птичи ята, тя има шанс да забрави за всичко, което е изгубила в живота си. Ала когато узнава, че любимият ѝ вид птици са застрашени от изчезване, Франи престава да скита без посока. Пристига в Гренландия с една-единствена цел: да намери последното ято полярни рибарки и да ги последва в тяхната последна миграция, най-дългата на света. Франи успява да убеди Енис Малоун, капитан на риболовния кораб „Сагани“ да я качи на борда, и спечелва съгласието на екипажа с обещание, че птиците ще ги отведат до обилен улов.

Докато „Сагани“ плава на юг, моряците постепенно разбират, че Франи крие мрачни тайни: сънува кошмари, трупа купчина неизпратени писма и е решена да последва полярните рибарки на всяка цена, с маниакално упорство. Когато историята за нейното минало започва да се разплита, Енис и екипажът са изправени пред въпроса накъде бяга Франи. Или от какво. 

Знаех, че ще си взема тази книга още откакто издателство „My Book“ започна да я рекламира за скорошно издаване и веднага я потърсих в Goodreads. Главно взех книгата, защото авторката докосва темата за глобалното замърсяване, за прекомерния улов на риба и изобщо за изчезването на много видове животни заради нас хората. За мен това са много важни теми, за които трябва да се чете често, за да попият добре в главите ни и да си вземем поука, за да променим мирогледа си и да направим нещо по въпроса.

„Последната миграция“ разказва за свят, в който вече един доста голям процент от фауната е изчезнала. Няма ги големите котки, няма почти никакви птици, или пък вълци, риба, маймуни и още много други животни. В средата на цялата история е непокорната Фани Стоун, която не може да живее на едно място в по-дългосрочен план. Жена, която през целия си живот се е движела от едно място на друго. Още от малка остава без родители и отраства при суровата си баба, която оформя още повече характера ѝ и това желание за скитничество.

„Ние, хората, сме мор за този свят, често повтаря съпругът ми.“

Фани е устремена да проследи миграцията на последните птици рибарки, които правят най-дългата миграция, от единия полюс до другия. Уви, за тази цел ѝ е нужен кораб и така с много трудности се озовава на риболовния кораб „Сагани“, между хора, които имат съвсем различнни убеждения за света и изчезването на животните. Те са поредните рибари, които са главния проблем за изчезването на рибата в океаните, но пък постепенно Фани започва да ги опознава и разбира, че имат и своите добри качества.

Но пък Фани Стоун е далеч от идеалния човек, тя крие много тъмни тайни от миналото си, които постепенно излизат наяве. Но също така това проследяване на последните рибарки става фикс идея не само за Фани, но и за целия екипаж и дори след всичките усложнения по пътя, те все пак не се отказват.

Давам оценка 4 от 5 само защото не ми хареса изцяло сюжета на книгата. В началото мислех, че ще има малко повече приключение и ще е малко по-задълбочена темата с изчезващата фауна. Но пък ми хареса това, че имаше глави само за миналото на Фани, което авторката разказва малко по малко на читателите и ги заинтригува, че да прочетат тази необикновена история до самия ѝ край.

“ Някога в океана живеели удивителни твари, сякаш родени от човешката фантазия. Най-различни същества подрипвали из равнините или пълзели сред избуялите треви, скачали от клоните на дърветата, а дърветата имало много. Някога имало великолепни хвъркати твари, които се реели в небесната твърд, но вече изчезват.“

Препоръчвам книгата, защото е изпълнена с приключение, с хъс и стремление към една почти недостижима цел, и най-вече за смелостта и упоритостта, с която продължава напред целия екипаж на „Сагани“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s