книги

„Заветите“ от Маргарет Атууд

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Заветите/ The Testaments
  • автор: Маргарет Атууд
  • превод от английски: Надежда Розова
  • адаптация на обложката: Савина Николова
  • страници: 536
  • жанр: антиутопия
  • издатество: „Orange Books“
  • издадена през: 2020
  • оценка: 5/5
  • прочетена на: 04.10.2020

„Времето ни заедно започва, скъпи ми читателю. Сигурно тези мои листове за теб са чупливо ковчеже със съкровище, което трябва да отвориш много внимателно. Сигурно ще ги разкъсаш или ще ги изгориш – така става с думите.“

В ръцете си държиш опасно оръжие, заредено с тайните на три жени от Галаад. Те ще рискуват живота си за теб. За всички нас.

Преди да влезеш в техния свят, имай предвид тези мисли:

Знанието е сила
и
Историята не се повтаря,
а се римува.

Книгомани, спомняте ли си суровия и жесток Галаад? Ако все още не сте чели „Разказът на прислужницата“ не четете по-надолу, тъй като има спойлери, а тези от вас, които са, позволете ми да ви запозная с „Заветите“.

Ревюто на „Разказът на прислужницата“ можете да прочетете ТУК

Маргарет Атууд се е справила дори по-добре с втората част. За мен сюжетът в „Разказът на прислужницата“ не беше напълно развит, но „Заветите“ е сто пъти по-добра във всяко отношение.

Историята вече не е за Прислужницата Фредова, а за три силни жени – Дейзи, която живее извън Галаад, но съдбата я отвежда там, милата Агнес, която е отрасла там и Леля Лидия, която присъства и в първата част. Историята е разказана от техните три гледни точки – гледната точка на един от мъчителите, на една от жертвите и един страничен наблюдател, който се опитва да помогне. Начинът на разказване много ми напомня за романа „Люляковите момичета“ от Марта Хол Кели, там също историята е разказана от три жени, които са коренно различни и представят историята по различни начини.

Ще започна първо с Леля Лидия, която за мен беше най-интересна в „Заветите“. В първата книга Леля Лидия е представена като една безкрупулна жена, която върши всичко в името на Галаад и Бог, но тук вече виждаме Леля Лидия в нова светлина. В „Заветите“ Маргарет Атууд ни разгръща цялото минало на Леля Лидия и това какво я е накарало да бъде такава, което ми хареса много, защото няма човек, който да е станал лош без причина и тук вече Атууд дава и причините на Леля Лидия да се превърне в това, което е сега. Много ми харесва постепенната градация, която настъпва във вижданията ѝ за света и за Галаад най-вече.

“ Дали плаках? Да, сълзите рукнаха от двете ми видими очи, от влажните ми плачещи човешки очи. Имах обаче и трето око, по средата на челото си. Усещах го – беше студено като камък. То не плачеше, то гледаше.“

Агнес е другата главна героиня в книгата, която е израстнала в Галаад и разказва нейната гледна точка. Тя вярва в Бог, вярва във фанатичните вярвания и привички на хората в Галаад, Агнес е покорно момиче, което на първо място е научено, че трябва да се подчинява и да бъде послушна. Но какво става, когато такова момиче се сблъска с реалността на Галаад, с всичките му лъжи, които са скрити дълбоко под повърхността?

И стигаме до третата главна героиня и това е Дейзи. Тя е външния човек, страничната гледна точка, човекът, който дели хората в Галаад на две групи – ненормални фанатици и подтистнатите жертви. В един ден животът на Дейзи се срива, излизат много тайни наяве, тайни за родителите ѝ, за миналото, за произхода ѝ.

„Заветите“ разказва историите на три смели жени, които не се предават пред нищо и правят това, което е нужно. Жени, които всъщност мислят и предприемат действия, жени, които не се оставят някой друг да определя целите и вярванията им. Жени, които се осмеляват да бъдат различни и да се опълчат на мъжете.

„От нас се очакваше да ходим там само на погребения, защото на плочите бяха написани имената на покойниците, които щяхме да опитаме да четем, а четенето води до поквара. Четенето не беше за момичета – само мъжете бяха достатъчно силни да се справят с неговото въздействие.“

Много ми хареса, че книгата е написана в първо лице, единствено число и то в минало време, определено се чете по-бързо и по-лесно и доставя едно такова чувство, все едно с диалога, който има в разказа на героите, има и един друг отделен диалог в диалога, между Маргарет Атууд и читателя. Като цяло „Заветите“ ми хареса много повече и наистина се наслаждавах на времето, което прекарах с книжката. Препоръчвам я горещо!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s