“ Сън“ от Камелия Кучер

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: Сън
  • автор: Камелия Кучер
  • художествено оформление на корицата: Мариана Кръстева Станкова
  • страници: 520
  • жанр: съвременна проза/ драма
  • издателство: „Хермес“
  • издадена през: 2020
  • оценка: 5/5
  • дата на прочитане: 22.10.2020

Лисабон, 1978 г.

След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която баща им – Фернао, не може да запълни.

Алешандре, наследил музикалния талант на майка си, получава шанс за стипендия в престижно училище. Въпреки несъгласието на баща си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във великолепно имение, пазещо тайната на фамилното богатство. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи съдбата му. Въпреки несъгласието на баща си.

В града, където се долавя шепотът на къщите и вълните на океана, историите на три семейства се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото, чрез което говорят изтерзаните души.

Лисабон, 2019 г.

Жоао Торга, успешен предприемач, купува имението, някога символ на притегателната сила на Белен и на обожанието му към нея. Връщайки се в началото на своя път, Жоао опитва да се помири със спечеленото и изгубеното. Да се научи да приема изборите на Алешандре и Илва, сблъсъците с непреклонния характер на баща си, присъствието на Белен.

Имението, покрито с бръшлян, спи сто години сън, от който Жоао цял живот се опитва да събуди любовта на живота си. И да прогони призраците от миналото. 

Скъпи читатели, приключих със „Сън“ преди няколко дни и все още осмислям книгата и не мога да спра да живея в света на Жоао и Белен. Сякаш книгата те пренася в далечната и красива Португалия и като в приказките те потапя в сън за сто години… Откакто я прочетох, няколко пъти започвам и изтривам ревюто, а също така многократно се опитвам да чета нещо друго, но все още съм в света, който Камелия Кучер така изящно е описала.

Реших това ревю да е малко по-различно и затова няма да ви разказвам толкова за сюжета на романа, колкото за чувствата и емоциите, които носи той.

Със сигурност мога да заявя, че „Сън“ е толкова уникална книга, че не се доближава до нищо, което съм чела досега.

Какво е да живееш в един вечен сън? Сън изграден от предразсъдъци, грешки, избори, съжаления, тайни, минало…

„Стремежът към истината е проява на болезнена наивност. Чист мазохизъм. Кой действително иска да знае истината? Истината е химера, заблуда, някакво решение на… какво? Истината никога не е отговор. Дори обратното – узнаването ѝ поражда още повече въпроси. Боли в сърцето и в душата. Но връщане назад няма. Блажени са невежите, блажени са вярващите, че истината ще ги окрили и ще успокои душите им. „

„Сън“ разказва историята на любовта между Жоао и Белен, история, която започва през далечната 1978г. в красивата Португалия. История за една трудна, дори невъзможна любов, за момче от бедно семейство и момиче, което живее в прелестно имение. Момче, което гледа на света по един различен начин, момче с амбиции и мечти. А Белен пък е едно чудновато, мистериозно и красиво същество, момиче сякаш от приказките, като един недостижим блян. Момиче, което се нагърбва с вината на цялото си семейство, вина, която потапя Белен в стогодишен сън като Спящата красавица, сън изпълнен със самота, тайни, изолация и много болка. И всъщност точно тази нейна тъга заинтригува Жоао…

„Сън“ е като прозорец към душите на героите, на автора и най-вече към самите нас. Това е книга, която не само подтиква читателя да се замисли, а да преосмили всичко – вярванията си, бляновете, живота… Книга, която обхваща много повече отколкото само една любовна история. Авторката е обхванала онези чисто човешки пориви и чувства, които променят целия ни живот.

Камелия Кучер е изградила толкова различни и истински герои – герой, който е изпълнен с предубеждения и точно това го спъва през целия му живот, друг пък е повлиян изцяло от миналото си и това го кара да изгражда стени около себе си, за да не допуска грешките от миналото, а пък трети се нагърбва с цялата вина от миналото.

„Сън“ докосва сърцето и душата на читателите, защото само от прочита се усеща с колко любов авторката е създала този роман, неговия свят и героите му. Книгата е написана блестящо, Камелия Кучер е успяла да пресъздаде уникално духа на Португалия, с всичките детайлни описания, които те пренасят мигновено там. Толкова добро повествование, че наистина оставаш с чувството, че сградите имат своя душа, както останалите герои, имат свои тайни и минало, което пазят.

Книгата разказва за кръговрата на живота, за грешките, които правим в името на любовта, както и за семейството, за това каква прозната остава след загубата на близък човек. За една леко егоистична любов, която държи в плен цял един живот две обречени души.

„Ти си от онези жени, които се чакат хиляда години, Белен. Хиляда години съм те чакал, сега го разбирам.“

Прочетете задължително „Сън“, защото е една от най-уникалните и брилянтно написани книги в България. Книга, която те разчувства и докосва душата и остава в съзнанието.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s