Любими книжни цитати

1. „Пътят на Силка“ от Хедър Морис

„–Разкажи ми за номера на ръката ти.
–Така ни посрещнаха в Аушвиц. Отнеха куфара с вещите ми. Отнеха дрехите ми. Отнеха младостта ми, името ми и вместо това ми дадоха номер.“
🖤🕯️

2. „Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс

„Книжарниците, както винаги са убежище. В градчето, където живеят, има една, и когато Лидия за пръв път събира смелост да прекрачи прага ѝ, остава без дъх. Налага се да потърси опора в един рафт. Мирисът на кафе, на хартия, на мастило. Няма нищо общо с мъничкото ѝ магазинче у дома. Заредена е основно с религиозни книги, а вместо календари и играчки се предлагат молитвени броеници, фигурки на Буда, ярмулки. Въпреки това вертикалните гръбчета на юкнигите са опора. Стабилност.“

3. „Бурята“ от Нийл Шустърман

„Смъртта трябва да съществува, за да има животът смисъл.“

4. „Любов и джелато“ от Джена Еванс Уелч

„Смъртта трябва да съществува, за да има животът смисъл.“

5. „Лято на Парк Авеню“ от Рене Роузън

„По тротоарите се тълпяха хора, заобиколена бях от хора, но продължавах да се чувствам сама.“

6. „Институтът“ от Стивън Кинг

„Този живот, който си въобразяваме, че водим, не е истински. Той е просто танц на сенки и аз лично ще се радвам, когато светлините угаснат. В тъмното всички сенки изчезват.“

7. „Тревожни хора“ от Фредрик Бакман

„Истината? Истината за всичко това? Истината е, че това беше история за много различни неща, но най-вече за идиоти. Защото ние също правим каквото можем. Опитваме се да се справим с това да бъдем възрастни и да се обичаме и да проумеем как, да му се не види, се включват USB кабелите. Търсим нещо, за което да се хванем, за което да се борим и което да очакваме. Правим всичко по силите си, за да научим децата си на същото. Това е нещо общо за всички ни, но въпреки това повечето си оставаме непознати. Не знаем какво си причиняваме, как твоят живот се влияе от моя.

Може би днес сме се разминали забързано в навалицата и никой не е забелязал, влакънцата на палтото ти са се допрели до моето само за миг и после сме отминали. Не зная кой си ти.

Но когато се прибереш довечера, когато слънцето залезе и нощта ни погълне, позволи си една дълбока глътка въздух. Защото изкарахме до края и на този ден.

А утре идва нов.“

8. „Доведената сестра“ от Дженифър Донъли

„Каква глупачка е Изабел – биха казали много хора. – Каква идиотка е да прахоса гривната си за изгубена кауза.“

Никога не слушайте такива дребни душици.Кучето, само кожа и кости, което изниква на прага ти. Птичето със счупено крило, което обргрижваш, докато не оздравее. Котенцето, което си намерил да мяука жалостно встрани от пътя. Мислиш си, че ги спасяваш, нали? О, дете. Не го ли виждаш? Те спасяват теб.“

9. „Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис

„Наеми кола и заведи Ана до Коста Брава. По време на пътуването свалете прозорците на колата и се наслаждавайте на лъчите на слънцето върху лицата си. Разхождайте се по брега. Снимайте се. Стойте будни до късно и спете до късно. Събуждайте се с пясък в косите и в дрехите си. Не се връщайте, докато не ви свършат парите. Това е твоето време, Дан. Грабни го и бягай. Прави нещата, които си гледал във филмите.

10. „Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар

„Проклети да са идеалите, които правят хората ужасни! Майките нямат идеологии. Децата ни са единствената ни кауза, нашата родина. За мъжете убиването и смъртта може да са нещо естествено. Но за нас, които даваме живот, да се убива за идеали, е най-голямата грешка на човечеството. Майките, които дават живот, никога не стават съучастници в толкова много смърт.

11. „Червеният тефтер“ от София Лундберг

„Под всеки надгробен камък почива любов.
Толкова много любов.
Нечий взор, преобърнал цял един живот.
Преплетени пръсти на пейка в парка.
Родителски поглед към новородената рожба.
Приятелство, толкова силно, че не му е нужна страст.
Две тела, слети в едно.
Любов.
Просто една дума. А толкова много се крие в нея.
Важна е само тя, любовта.“

12. „Мъжът, който не се обади“ от Роузи Уолш

„Но ако можех да върна времето назад, нямаше да се предам – заяви дядо. – Не вярвам, че любовта трябва да е като експлозиия. Не се очаква да е драматична или ненаситна, или някоя от глупавите думи, използвани от писатели и музиканти. Но вярвам, че когато си сигурен в любовта си, наистина е така. А аз бях сигурен и я предадох, без да се боря истински и никога няма да си простя за това. Той затвори очи.“

13. „Шато край реката“ от Клое Дювал

„Габриел – казваше ѝ тя често,- книгите са неизчерпаем източник на богатство. Всяка книга е като отворена врата към друг свят, в който всичко е възможно, в който всеки може да има безгранични мечти, да бъде свободен, напълно свободен. Книгата е най – хубавият подарък, който може да бъде направен някому.“ 

14. „Татуировчикът на Аушвиц“ от Хедър Морис

„Татуирането отне секунди, но Лали не помръдваше. Той стисна ръката си и се вторачи в номера. Как е възможно да причиниш подобно нещо на човешко същество? Запита се дали остатъкът от живота му, бил той къс или дълъг, ще бъде определян от този миг и от този странен номер: 32407.“ 

15. „Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан

„Тя просто искаше да го обича и да се чувства обичана в замяна. Защо това да беше твърде много? Защо трябваше цветът на кожата на един човек да определя съдбата му? Да определя войни. Раздяла. Как цветът на нечия кожа можеше да създава подобно разделение, когато никой не бе искал да се роди такъв, какъвто беше? Със сигурност Бог в небето не бе възнамерявал да става така. Нали?“

16. „Малки чудеса“ от Марта Удруф

„Урокът, който той научи по възможно най-болезнения начин през следващия четвърт век, бе, че това е невъзможно. Нито едно човешко същество, дори и с най-добрата воля и най-благородните намерения на света, не може да реши проблемите на друго човешко същество.“

17. „Големите малки лъжи“ от Лиан Мориарти

..така е, защото цялостаната самооценка на една жена се крепи на външния ѝ вид – каза Джейн – Ето защо е така.Защото живеем в обсебено от красотата общество, където най-важното за една жена е да се поддържа в привлекателен за мъжете вид.“

18. „Без Мерит“ от Колийн Хувър

„Толкова много хора си мечтаят да живеят в къща с бяла дървена ограда. И през ум не им минава, че няма такова нещо като съвършено семейство, независимо колко бяла е оградата.“

19. „Корабът с булките“ от Джоджо Мойс

„Единствените хора, които все още знаят всички отговори, са онези, които не са се изправяли пред въпросите.“

20. „Италианската градина“ от Алисън Ричман

„Имаше нещо в мириса на книжарницата, което ѝ действаше успокояващо. Чудеше се дали е уханието на мастило и хартия, или парфюмът на подвързиите и лепилото. Може би беше на ароматът на знанието. Информация. Мисли и идеи. Поезия и любов. Всичко това събрано на едно съвършено, спокойно място.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s