цитати

Любими книжни цитати

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман

„– Учителката ни накара да напишем съчинение на това какви искаме да станем като големи – разказва Ноа.– Ти какво написа?– Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък. – Това е много добър отговор.– Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всички големи са ядосани, само децата и старите хора се смеят.“

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“

„Една велика идея никога не може да бъде закотвена на земята.“

„Хари Потър и Стаята на тайните“ от Дж. К. Роулинг

„- И най-добрите от нас трябва понякога да си вземат думите назад.“

„Причините да останеш жив“ от Мат Хейг

„Искам да чета книги, които ме карат да се смея и да плача, и да се страхувам, и да се надявам, и да размахвам триумфално юмрук във въздуха. Искам книга, която да ме прегърне или да ме хване за врата. Не ми пука и даже да ми забие юмрук в корема. Защото сме на този свят, за да чувстваме. Искам живот. Искам да го чета и пиша, и чувствам, и живея.“

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман

„Разказвай ми, че танцувахме, Ноаноа. Разказвай ми, че чувството да се влюбиш е като да не можеш да си намериш място в собственото си тяло. „

„Причините да останеш жив“ от Мат Хейг

„Помни, че в теб няма нищо странно. Ти си просто човек и всичко, което правиш и чувстваш, е нещо естествено, защото ние сме единствени животни. Ти си природа. Ти си човекоподобна маймуна. Ти се намираш в света и светът се намира в теб. Всичко е свързано.“

„Ден първи“ от Искрен Лилов

„За да почувстваш думите, те трябва да удрят.Да замахнат назад като провален тенесист в яростта си, да профучат бързо като годините от младостта ти и да се стоварят върху теб като щангата, която изпусна, когато искаше да се докажеш пред момичето от фитнеса. Да те ранят, както плесникът на любимия мъж ранява покорната съпруга. Не само да те умаломощят физически, а и да разпокъсат душата ти. Да разбият вътрешните ти представи за сигурност и да те направят уязвим за съмнения. Да оголят невинността ти за стрелите на разочарованието. Тогава единствено можеш да си сигурен, че прочетеното ще ти помогне.“

„Absolvo te“ от Георги Бърдаров

„–Светът се крепи на една невидима нишка, която всеки момент може да бъде скъсана.Огледа се, отиде при прозореца, внимателно прокара длан по перваза, вдигна ръката си и духна. –Ето това е животът. Едно духване и свършва. И ние сме като тези прашинки, едно духване и просто ни няма! Всичко е хаос, всичко е случайност.“

„Ема“ от Джейн Остин

„Утрото е като младостта — весела и опияняваща — и ако мъката не е била толкова горчива, че да ви държи будни, бъдете сигурни, че щом отворите очи, болката ще е отслабнала, а надеждата ще заблести по-ярко.“

„Докато Париж спеше“ от Рут Дрюар

„… гледам през прозореца и се чудя какво всъщност означава думата „дом“. Дали е някакво място? Дали е някакъв език? Или домът е там, където е семейството ти? Предполагам, че е комбинация от всички тези неща.“

„Пътят на Силка“ от Хедър Морис

„–Разкажи ми за номера на ръката ти.
–Така ни посрещнаха в Аушвиц. Отнеха куфара с вещите ми. Отнеха дрехите ми. Отнеха младостта ми, името ми и вместо това ми дадоха номер.“
🖤🕯️

„Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс

„Книжарниците, както винаги са убежище. В градчето, където живеят, има една, и когато Лидия за пръв път събира смелост да прекрачи прага ѝ, остава без дъх. Налага се да потърси опора в един рафт. Мирисът на кафе, на хартия, на мастило. Няма нищо общо с мъничкото ѝ магазинче у дома. Заредена е основно с религиозни книги, а вместо календари и играчки се предлагат молитвени броеници, фигурки на Буда, ярмулки. Въпреки това вертикалните гръбчета на юкнигите са опора. Стабилност.“

„Бурята“ от Нийл Шустърман

„Смъртта трябва да съществува, за да има животът смисъл.“

„Любов и джелато“ от Джена Еванс Уелч

„Смъртта трябва да съществува, за да има животът смисъл.“

„Лято на Парк Авеню“ от Рене Роузън

„По тротоарите се тълпяха хора, заобиколена бях от хора, но продължавах да се чувствам сама.“

„Институтът“ от Стивън Кинг

„Този живот, който си въобразяваме, че водим, не е истински. Той е просто танц на сенки и аз лично ще се радвам, когато светлините угаснат. В тъмното всички сенки изчезват.“

„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман

„Истината? Истината за всичко това? Истината е, че това беше история за много различни неща, но най-вече за идиоти. Защото ние също правим каквото можем. Опитваме се да се справим с това да бъдем възрастни и да се обичаме и да проумеем как, да му се не види, се включват USB кабелите. Търсим нещо, за което да се хванем, за което да се борим и което да очакваме. Правим всичко по силите си, за да научим децата си на същото. Това е нещо общо за всички ни, но въпреки това повечето си оставаме непознати. Не знаем какво си причиняваме, как твоят живот се влияе от моя.

Може би днес сме се разминали забързано в навалицата и никой не е забелязал, влакънцата на палтото ти са се допрели до моето само за миг и после сме отминали. Не зная кой си ти.

Но когато се прибереш довечера, когато слънцето залезе и нощта ни погълне, позволи си една дълбока глътка въздух. Защото изкарахме до края и на този ден.

А утре идва нов.“

„Доведената сестра“ от Дженифър Донъли

„Каква глупачка е Изабел – биха казали много хора. – Каква идиотка е да прахоса гривната си за изгубена кауза.“

Никога не слушайте такива дребни душици.Кучето, само кожа и кости, което изниква на прага ти. Птичето със счупено крило, което обргрижваш, докато не оздравее. Котенцето, което си намерил да мяука жалостно встрани от пътя. Мислиш си, че ги спасяваш, нали? О, дете. Не го ли виждаш? Те спасяват теб.“

„Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис

„Наеми кола и заведи Ана до Коста Брава. По време на пътуването свалете прозорците на колата и се наслаждавайте на лъчите на слънцето върху лицата си. Разхождайте се по брега. Снимайте се. Стойте будни до късно и спете до късно. Събуждайте се с пясък в косите и в дрехите си. Не се връщайте, докато не ви свършат парите. Това е твоето време, Дан. Грабни го и бягай. Прави нещата, които си гледал във филмите.

„Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар

„Проклети да са идеалите, които правят хората ужасни! Майките нямат идеологии. Децата ни са единствената ни кауза, нашата родина. За мъжете убиването и смъртта може да са нещо естествено. Но за нас, които даваме живот, да се убива за идеали, е най-голямата грешка на човечеството. Майките, които дават живот, никога не стават съучастници в толкова много смърт.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s