цитати

Любими книжни цитати

„Червеният тефтер“ от София Лундберг

„Под всеки надгробен камък почива любов.
Толкова много любов.
Нечий взор, преобърнал цял един живот.
Преплетени пръсти на пейка в парка.
Родителски поглед към новородената рожба.
Приятелство, толкова силно, че не му е нужна страст.
Две тела, слети в едно.
Любов.
Просто една дума. А толкова много се крие в нея.
Важна е само тя, любовта.“

„Мъжът, който не се обади“ от Роузи Уолш

„Но ако можех да върна времето назад, нямаше да се предам – заяви дядо. – Не вярвам, че любовта трябва да е като експлозиия. Не се очаква да е драматична или ненаситна, или някоя от глупавите думи, използвани от писатели и музиканти. Но вярвам, че когато си сигурен в любовта си, наистина е така. А аз бях сигурен и я предадох, без да се боря истински и никога няма да си простя за това. Той затвори очи.“

„Шато край реката“ от Клое Дювал

„Габриел – казваше ѝ тя често,- книгите са неизчерпаем източник на богатство. Всяка книга е като отворена врата към друг свят, в който всичко е възможно, в който всеки може да има безгранични мечти, да бъде свободен, напълно свободен. Книгата е най – хубавият подарък, който може да бъде направен някому.“ 

„Татуировчикът на Аушвиц“ от Хедър Морис

„Татуирането отне секунди, но Лали не помръдваше. Той стисна ръката си и се вторачи в номера. Как е възможно да причиниш подобно нещо на човешко същество? Запита се дали остатъкът от живота му, бил той къс или дълъг, ще бъде определян от този миг и от този странен номер: 32407.“ 

„Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан

„Тя просто искаше да го обича и да се чувства обичана в замяна. Защо това да беше твърде много? Защо трябваше цветът на кожата на един човек да определя съдбата му? Да определя войни. Раздяла. Как цветът на нечия кожа можеше да създава подобно разделение, когато никой не бе искал да се роди такъв, какъвто беше? Със сигурност Бог в небето не бе възнамерявал да става така. Нали?“

„Малки чудеса“ от Марта Удруф

„Урокът, който той научи по възможно най-болезнения начин през следващия четвърт век, бе, че това е невъзможно. Нито едно човешко същество, дори и с най-добрата воля и най-благородните намерения на света, не може да реши проблемите на друго човешко същество.“

„Големите малки лъжи“ от Лиан Мориарти

..така е, защото цялостаната самооценка на една жена се крепи на външния ѝ вид – каза Джейн – Ето защо е така.Защото живеем в обсебено от красотата общество, където най-важното за една жена е да се поддържа в привлекателен за мъжете вид.“

„Без Мерит“ от Колийн Хувър

„Толкова много хора си мечтаят да живеят в къща с бяла дървена ограда. И през ум не им минава, че няма такова нещо като съвършено семейство, независимо колко бяла е оградата.“

„Корабът с булките“ от Джоджо Мойс

„Единствените хора, които все още знаят всички отговори, са онези, които не са се изправяли пред въпросите.“

„Италианската градина“ от Алисън Ричман

„Имаше нещо в мириса на книжарницата, което ѝ действаше успокояващо. Чудеше се дали е уханието на мастило и хартия, или парфюмът на подвързиите и лепилото. Може би беше на ароматът на знанието. Информация. Мисли и идеи. Поезия и любов. Всичко това събрано на едно съвършено, спокойно място.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s