цитати

Любими книжни цитати

„Тъмна материя“ от Блейк Крауч

„Хрумва ми, че ако оцелея, завинаги ще нося в съзнанието си едно откровение: напускаме този свят по същия начин, по който идваме на него – напълно сами и без нищо. „

„Момичето от Бруклин“ от Гийом Мюсо

Книгите имат една особеност, която граничи с магията – те са пропуск за друг свят, едно голямо бягство от реалността. Те могат да ти бъдат подкрепа, за да се справиш с трудностите в живота. Както казва Пол Остър, те са „единственото място на света, където двама непознати могат да се срещнат насаме“.

„Сред лимоновите дръвчета“ от Надя Маркс

„Днес обаче всичко беше кристално ясно. Анна осъзна, че е напълно възможно да се чувстваш у дома си на много места, да населяваш много светове – чрез главата, сърцето и тялото си. Да принадлежиш на всеки от тях едновременно и да бъдеш щастлив. Но може би онова, което хората наричаха дом, не беше място, а чувство. „

„Откакто те няма“ от Морган Матсън

„Истинските приятели са тези, на които разчиташ за всичко. Тези, които ще влязат в гората, ще те намерят и ще те отведат у дома. Истинските приятели няма нужда да ти казват, че са ти приятели.“

„Инспекцията’ от Джош Малерман

„Животът трябва да отговаря на трите С-та. Сетивност. Смелост. Сърце. Сетивност, защото винаги трябва да усещате, да чувствате всяко ястие, всеки смях, всяка секунда, в която се усмихвате. Смелост, защото трябва да имате куража да поемате във всички посоки, в които животът реши да ви поведе. И сърце, защото… е…защото сърцето ви е двигателят на всичко, нали,? Закъде сме без сърце?“

„Дневникът на Ане Франк“

„Дори да е обичан от мнозина, човек пак може да е самотен, когато няма на кого да е „най-любим“.

„Момичето, което бях“ от Джоджо Мойс

“Sometimes life is a series of obstacles, a matter of putting one foot in front of the other. Sometimes, she realizes suddenly, it is simply a matter of blind faith.”

„Нощ“ от Камелия Кучер

„Пъстрите му очи, впити в моите. Топлината на тялото му, когато ми е студено. Лавиците с книгите и бинокълът между тях. Сладкият хляб в неделя сутрин и цигулката. Цигулката. Уютът, който ме посреща, когато се прибера вечер. Нетърпението, с което чакам да му разкажа за книгата, която съм прочела, или филма, който съм гледала. Необятната му любов. Моята частица вселена. Моят отрязък от време. Завинаги ще остана в него, защото е съшит специално за мен.“

„Повелителката на конете“ от Джоджо Мойс

„Беше чувала двойки да описват бившите си като най-добри приятели. Как беше възможно това? Как може да преминеш толкова лесно от страстни чувства – независимо дали любов, или омраза – към онази спокойна фамилиарност, при която се хващате под ръка? Тя си спомняше моменти, в които толкова силно беше мразила Мак, че ѝ се искаше да го убие, както и такива, когато го желаеше толкова много, че си мислеше, че ще умре от копнеж. Как можеше цялата тази енергия да се превърне в нещо толкова неутрално, толкова банално като приятелството?

„Човек на име Уве“ от Фредрик Бакман

„Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенствоето ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчетата. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.

„Всичко започна на Коледа“ от Джени Хейл

„Защото винаги казваше, че животът е като Коледа. Ако някой просто погледне под нашата елха, ще види, че под нея е празно. В ежедневието ни е същото – пропускаме богатствата край себе си. Но трябва да знаете, ч е живота, ако търсим достатъчно усърдно, намираме съкровища, скрити навсякъде, на места, където най-малко очакваме.“

„Премълчани истини“ от Колийн Хувър

„Attraction isn’t something that only happens once, with one person. It’s part of what drives humans. Our attraction to each other, to art, to food, to entertainment. Attraction is fun. So when you decide to commit to someone, you aren’t saying, ‘I promise I’ll never be attracted to anyone else.’ You’re saying, ‘I promise to commit to you, despite my potential future attraction to other people.’” I look at Clara. “Relationships are hard for that very reason. Your body and your heart don’t stop finding the beauty and the attraction in other people simply because you’ve made a commitment to one person. If you ever find yourself in a situation where you’re drawn to someone else, it’s up to you to remove yourself from that situation before it becomes too hard to fight.“

„Градината на билките“ от Рис Боуен

„Да се омъжиш за човека, когото обичаш, не е ли най-голямото постижение в живота?“

„Където пеят раците’ от Дилия Оуенс

„Баща му повтаряше многократно, че един истинско мъж плаче, без да се срамува, чете поезия от сърце, усеща операта с душата си и прави всичко необходимо, за да защити една жена.“

„Сън“ от Камелия Кучер

„Градските къщи спят, а улиците са смущаващо тихи – не е вечер, а нощ. Нощта винаги е различна от вечерта. Нощта е друго време, което тече с различна скорост. Нощем царува луната и оживяват сенки, пренебрегнати мисли, отбягвани чувства и нежелани истини.“

„Дом на пръст и кръв“ от Сара Дж. Маас

„Това е смисълът, Брайс. Смисълът на живота. Да живееш, да обичаш с ясното съзнание, че още утре може да изгубиш всичко. Така всичко ти е още по-ценно. „

„ Библиотекарката от Аушвиц“ от Антонио Итурбе

„–Животът, всеки един живот е много кратък. Но ако си успял да бъдеш щастлив поне за миг, си е струвало да живееш. – Един миг! Толкова кратко?– Много кратко. Достатъчно е да бъдеш щастлив толкова време, колкото гори една запалена кибритена клечка. Дита замълчава и се замисля колко кибритени клечки са се палили и угасвали в живота ѝ – а те са били много, дори не може да ги преброи. Множество кратки моменти, в които пламъкът е светел дори сред пълен мрак. Някои от тези моменти са настъпвали, когато сред най-големи нещастия е отваряла книга и е потъвала в нея. Нейната малка библиотека е кутия с кибритени клечки.“

„Красиво безразсъдство“ от Л.Дж.Шен

„Да се влюбиш е като дежа вю. Намираш дом у непознат.“

„Нощта“ от Ели Визел

„Никога не ще забравя онази нощ, първата нощ в лагера, която превърна живота ми в дълга нощ, скрепена със седем печата. Никога не ще забравя онзи дим. Никога не ще забравя личицата на дечицата, чиито тела видях да се превръщат в кълбета дим под нямото небе. Никога не ще забравя пламъците, погълнали завинаги вярата ми. Никога не ще забравя нощната тишина, която завинаги ме лиши от желанието за живот. Никога не ще забравя миговете, погубили моя Бог, моята душа; и опустошените ми мечти. Никога не ще забравя това, дори да ми бе съдено да живея колкото самия Бог. Никога.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s