Site icon — Reader Wizard —

Любими книжни цитати

„Мексиканска готика“ от Силвия Морено

„Красотата привлича красота и ражда красота. Тя е средство за подбор.“

„Добри съпруги“ от Луиза Мей Олкът

„Естествено, богатството е твърде приятно нещо, но и бедността си има някои добри страни и може би най-чудесната от тях е удоволетвореността, която носи на човек пълната отдаденост на работата. На вдъхновението, породено от нуждата, човечеството дължи поне половината от най-добрите, най-красиви и полезни постижения. „

„Хората“ от Мат Хейг

„Съзнанието ти е галактика. Повече тъмна, отколкото светла. Но това, че има светлина, е достатъчно. „

„Магазинчето за шоколад и мечти“ от Мануела Инуса

„Животът не е концерт по желание. Или го приемаш, или го променяш“

„Меденият изгрев над хълма“ от Джо Томас

„Също като пчелите, човек трябва да събира знания, да намери пътя си.“

„Монахът, който обичаше котки“ от Корадо Дебиази

„Свободната воля и съдбата пътуват по един и същи коловоз. Ти си създателят на това, което си, и на онова, което ще бъдеш, но търпиш последиците от миналите и настоящите си действия. Това се нарича карма.“

„Монахът, който обичаше котки“ от Корадо Дебиази

„Какво си спомняме в края на една книга освен историята? Няколко изречения или кратки диалози, онова, което е докоснало интересите ни, нашата чувствителност, нашата човечност, сърцето ни. Изречения, които, ако бъдат извикани в ума, ни дават утеха и често променят дните ни към по-добро. Малки мъдрости, които остават завинаги в душата ни като вътрешни татуировки“

„Монахът, който обичаше котки“ от Корадо Дебиази

„…нашата цел на тази земя е да намерим пътя, който да ни отведе до нашата истинска същност. Всичко друго, което преследваме, е просто начин да избягаме от същността си. Нашата истинска природа бива отделена от едно фалшиво аз, създадено от догмите на обществото, от културата и от семейството, в което живеем. Онова, което ни отдалечава от самите нас, е онова, което ни държи оковани.“

„Дом“ от Камелия Кучер

„Истината е винаги само една. Истината е там, където няма страх в сърцето.“

„Монахът, който обичаше котки“ от Корадо Дебиази

„- Тогава е правилно, когато се казва, че всеки от нас е свързан с всяко друго човешко същество.
– Точно така. Всяка душа е свързана с другите, няма разделение. Ние търсим навън онова, което в действителност вече е вътре в нас. „

„Жълтата птичка пее“ от Дженифър Рознър

„Онова, което е цяло, не разбира счупеното, докато и то самото не стане на парчета“

„Дом“ от Камелия Кучер

„Истината е, че страхът е крадецът на нашето бъдеще. Страхът, приятелю, е нашето най-голямо изкушение. „

„Дом“ от Камелия Кучер

„Понякога ми се струва, че времето минава като облаците.

Сещате ли се за онези ярки летни дни, когато небето е в наситен светлосин цвят като от детска рисунка, пък облаците са бели и плътни…. Тези облаци, дето като ги наблюдавате известно време, виждате, че се движат. Тромаво и почти незабележимо, но се движат. А щом се загледате по-внимателно, разбирате, че изобщо не са тромави. Всъщност дори са много бързи.

Ето така минава времето според мен. Ако отблизо го наблюдаваш, то е бавно и тромаво, но ако се спреш и наистина се вгледаш, разбираш, че то бясно препуска. Много по-бързо, отколкото ти изобщо някога би могъл да тичаш.“

„Нощ“ от Камелия Кучер

„Погледът ѝ съдържаше отговорите на онези въпроси, които още не си задал. Усмивката ѝ казваше повече от която и да е изречена дума. Свиреше на цигулка така, че дори глухият би могъл да чуе музиката, лееща се изпод пръстите ѝ. Одушевяваше всичко, до което се докоснеше, а лицето ѝ… бях сигурен, че луничките ѝ са дар от Бога, за да намеря по тях пътя си до нея. Съзвездията на моя живот.“

„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман

„Казват, че личността на един човек представлява сборът от преживяванията му. Но това не е вярно, не съвсем, защото, ако ни определяше единствено миналото ни, нямаше да можем да живеем със себе си. Трябва да си втълпяваме, че сме нещо повече от грешките, които сме направили вчера. Че също така сме всички свои бъдещи избори, всички свои бъдещи дни.“

„Причините да останеш жив“ от Мат Хейг

„Съзнанията си имат собствен климат. В момента си в ураган. Ураганите все някога изчерпват енергията си. Дръж се.“

„Сън“ от Камелия Кучер

„Човек трябва да има какво да разказва на внуците, нали животът трябва да е труден, за да е интересна историята – никой не обича да слушаза за лесни работи. В тях няма поука.“

„Баба праща поздрави и се извинява“ от Фредрик Бакман

„Баба казваше, че само различните хора променят света!“

„Сън“ от Камелия Кучер

„Да жертваш себе си за любовта, за някого, когото обичаш – в това ли е щастието?“

„Нощ“от Камелия Кучер

„Често се изкушаваме да украсим спомените от детството. Мамим себе си, обвивайки в романтика непорочните години, към които все се връщаме в търсене на обяснение за това, което представлляваме днес. Доизвайваме миналото, за да осмислим настоящето.“

„Баба праща поздрави и се извинява“ от Фредрик Бакман

„Ето защо не остана особено впечатлена тогава, когато татко я заведе в онзи хотел в Испания и обясни, че там всичко било „ол инклузив“. Защото когато имаш баба, целият живот е ол инклузив.“

„Сън“ от Камелия Кучер

„Всичко е вълшебство: животът, светът, хората, пианото. Такива неща.“

„Любов и маслини“ от Джена Еванс Уелч

„Светът е съставен от хора, които опитват нови неща, и хора, които стоят отстрани и ги гледат.“

„Любов и маслини“ от Джена Еванс Уелч

„Понякога именно мрачното четиво кара красивото да изпъкне. Без мрака как ще забележим звездите?

„Любов и маслини“ от Джена Еванс Уелч

„Никога не си сам в книжарница. Толкова гласове са събрани на едно място, невъзможно е да се почувстваш сам. „

„Любов и маслини“ от Джена Еванс Уелч

„Каламата, никой не знае какво прави. Нарича се живот.“

„Където пеят раците“ от Дилия Оуенс

„Моля те, не ми говори за изолация. Няма нужда някой да ми обяснява как тя променя хората. Преживяла съм я. Аз съм олицетворение на изолацията.“

„Любов и маслини“ от Джена Еванс Уелч

„Да, миризмата на книги е най-хубавата. Ако можех, щях да я бутилирам и да се парфюмирам с нея всяка сутрин.“

„Забранява се неверието в съдбата’ от Мамен Санчес

„Щастието няма нищо общо с материалните неща. Има една мисъл на свети Августин, която баба и дядо винаги повтаряха: „Не е на най-богат този, който има най-много , а онзи, който се нуждае от най-малко.“

„Забранява се неверието в съдбата’ от Мамен Санчес

„Ще се изненадаш от способността на човек да издържа при най-лоши обстоятелства. Човек вярва, че животът изгубва смисъл , когато бъде разделен с любимите същества, защото вече няма нищо, за което да се бори или да обича на този свят. Но въпреки всичко същият този човек се вкопчва в същия този свят поради шибания инстинкт за самосъхранение. Защото в крайна сметка сме животни и естественото нипредназначение е да съхраним нашия вид.“

„Където пеят раците“ от Дилия Оуенс

„Баща му повтаряше многократно, че един истински мъж плаче, без да се срамува, чете поезия от сърце, усеща операта с душата си и прави всичко необходимо, за да защити една жена.“

„Нощ“ от Камелия Кучер

„Младите смятат, че с възрастта копнежите отслабват, но грешат. Има и един, който расте с годините. Желанието някога да се е случило иначе.“

„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман

„Обичате се, докато вече не можете да живеете един без друг. И накрая дори да спрете да се обичате за кратко, пак не можете…да живеете един без друг.“

„Където пеят раците“ от Дилия Оуенс

„Очите му не се бяха променили. Лицата се промент в отговор на данъка, който плащаме на живота, но очите ни остават оторени като прозорци към онова, което е било.“

„Сън“ от Камелия Кучер

„Времето е най-ценната разменна единица. Понякога за кратко го притежаваме, разменяме го за семейство, съпруг, деца, приятели. Често минава незабелязано – когато работим там, където се налага, за да осигурим прехрана за семейството, което сме създали. Защото всеки уважаващ себе си човек трябва да има семейство, така е прието – да имаме съпруга и много деца.“

„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман

„…влюбването и любовта са две различни неща. Нали? И така трябва да бъде. Никой не би смогнал да си стои влюбен постоянно, година след година. Когато е влюбен, човек не може да мисли за нищо друго, забравя приятелите си, работата си, обяда си. Ако бяхме влюбени през цялото време, щяхме да умрем от глад. Любовта е да си влюбен…само понякога. За да можеш да бъдеш с всичкия си през останалото време. Проблемът, че всичко е относително, щастието се основава на очаквания,а сега имаме и интернет. Целият свят непрестанно ни пита: „А твоят живот перфектен ли е? Какво? Ами сега? Перфектен ли е ТАКА? Ако не, трябва да промениш нещо!“

„Мостът на Клей“ от Маркъс Зюсак

„Понякога си правя препечени филийки само за да напиша името ти в трохите“

„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман

„Идва пролет. Накрая тя винаги ни намира. Вятърът издухва зимата, дърветата зашумоляват, птиците вдигат врява, природата изведнъж се развиква оглушително там, където снегът с месеци е поглъщал всяко ехо.“

„Бурята“ от Нийл Шустърман

„.. тъжно е да живееш и да умреш, без да си узнал истината за собственото си съществуване.“

„Баба праща поздрави и се извинява“ от Фредрик Бакман

„Внуците имат върховната привилегия да знаят, че дори има някой на тяхна страна, винаги, независимо от всичко. Дори когато грешат. Всъщност особено тогава.“

„Баба праща поздрави и се извинява“ от Фредрик Бакман

„В бабините блокове има нещо специално. Човек винаги помни как ухаят.“

„Сделката на живота ти“ от Фредрик Бакман

„На този свят стойност има единствено времето.“

„Сделката на живота ти“ от Фредрик Бакман

„Може би дълбоко в себе си всички хора усещаме, че не можем да избягаме от родния си град, но и не можем да се върнем там и отново да го почувстваме като свой дом. Защото вече не е такъв. Не се опитваме да се помирим с него. Не и с улиците и с тухлите му. Единствено с човека, когото сме били тогава. И вероятно за да си простим за всичко, което сме мислели, че ще станем, а не сме.“

‘Хари Потър и Затворникът от Азкабан“ от Дж. К. Роулинг

„- Да не би да мислиш, че мъртвите, които истински сме обичали, действително ни напускат? Да не би да мислиш, че не си ги представяме по-ясно отвсякога в тежки моменти? Баща ти е жив у теб, Хари, и ти го виждаш най-ясно, когато имаш нужда от него.“

„ Сделката на живота ти“ от Фредрик Бакман

„ Откриваме, че имаме нужда от човек, по когото да си изгубим ума, за да осъзнаем какво представлява времето.“

„Добри съпруги“ от Луиза Мей Олкът

„… природната изисканост не може да се купи с пари, че високото положение все още не означава благородство и че благородният произход винаги си личи, независимо от моменталното състояние на човека.“

„Докато Париж спеше“ от Рут Дрюар

„… гледам през прозореца и се чудя какво всъщност означава думата „дом“. Дали е някакво място? Дали е някакъв език? Или домът е там, където е семейството ти? Предполагам, че е комбинация от всички тези неща.“

„Ема“ от Джейн Остин

„Утрото е като младостта — весела и опияняваща — и ако мъката не е била толкова горчива, че да ви държи будни, бъдете сигурни, че щом отворите очи, болката ще е отслабнала, а надеждата ще заблести по-ярко.“

„Absolvo te“ от Георги Бърдаров

„–Светът се крепи на една невидима нишка, която всеки момент може да бъде скъсана.
Огледа се, отиде при прозореца, внимателно прокара длан по перваза, вдигна ръката си и духна.
–Ето това е животът. Едно духване и свършва. И ние сме като тези прашинки, едно духване и просто ни няма! Всичко е хаос, всичко е случайност.“

„Дом на пръст и кръв“ от Сара Дж. Маас

„Това е смисълът, Брайс. Смисълът на живота. Да живееш, да обичаш с ясното съзнание, че още утре може да изгубиш всичко. Така всичко ти е още по-ценно. „

„Сън“ от Камелия Кучер

„Градските къщи спят, а улиците са смущаващо тихи – не е вечер, а нощ. Нощта винаги е различна от вечерта. Нощта е друго време, което тече с различна скорост. Нощем царува луната и оживяват сенки, пренебрегнати мисли, отбягвани чувства и нежелани истини.“

„1984“, Джордж Оруел

“Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.”

„1984“ от Джордж Оруел

„Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.“

„Пратеник на Полумесеца“ от Йоана Вълчева

„Мислим си, че владеем съдбата си – планираме бъдещето, правим избори. Но животът е отвъд нашия контрол, той е като бурно море, което в един миг може да ни преобърне и завлече в скалите. Той ни разтърсва и премества планините, които сме вярвали, че са непоклатими. Той е като паякът, който неуморно плете нишките, съединява ги, кръстосва ги, превръща ги в съвършенна мрежа.“

Алма Катсу, „Дълбините“

„Всички ние, и мъжете, и жените, сме същества, изтъкани от желания – както добри, така и лоши. Но всичко си има цена – и цената на това да се отдаваме на лошото за нас, често е чувството за вина; а твърде много вина разболява душата. Съвестта ни е отровена, а всяко отровено нещо някой ден трябва да се лекува – или ще загине.“

„Библиотекарката от Аушвиц“ на Антонио Итурбе

„Наредените книги оформят малка редица, скромен парад на ветерани. През тези месеци са накарали стотици деца да се разходят по географията на света, да се доближат до историята, да изучават математика, да поемат по скритите пътеки на въображението и да изживеят живота на други хора. Не е зле за шепа стари книги „

„Променлива реалност“ от Блейк Крауч

„Ето това означава да бъдеш човек – да изпитваш красотата, и болката, защото едното не би имало смисъл без другото.“

„Библиотекарката от Аушвиц“ от Антонио Итурбе

„Най-силният атлет не е този, който стига пръв до финала. Това е най-бързият. Най-силният е онзи, който всеки път, когато падне, се изправя. Онзи, който не спира въпреки болката в ребрата. Онзи, който не се отказва, въпреки че финалът все още е далече. Когато този атлет стигне до финала, дори да е последен, той е победител. Понякога, дори да искаш, не е във възможностите ти да бъдеш най-бързият, защото краката ти не са толкова дълги, или защото белите ти дробове са по-тесни. Винаги обаче можеш да избереш да си най-силният. Това зависи единствено от теб, от волята и усилията ти.“

„Хари Потър и Философският камък“ от Дж. К. Роулинг

„Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си.”

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман

„Има няколко такива момента. Звукът от ключ, търсещ ключалка. Сърцето на Кент, туптящо под дланта ѝ, докато той спи. Детски смях. Вятър на балкона. Мирис на лалета. Първото влюбване. Първата целувка. Няколко мига. Един човек, който и да е, получава толкова малко шансове да изживее някой от тези моменти. Да се откъсне от времето и да полети. Да обича нещо до полуда. Да експлодира от страст. Изпитваме това няколко пъти като деца, може би, поне тези от нас, които имат тази възможност. Но след това? Колко пъти ни се случва да не сме на себе си? Колко пъти ни обземат толкова чисти и силни чувства, че да почнем да ликуваме шумно и без свян? Колко шанса имаме да бъдем благословени със загуба на памет поради твърде силни емоции?“

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман

„Всяка страст е детинска. Банална и наивна. Страстта не се научава, тя е инстинктивна и всепоглъщаща. Преобръща ни. Отнася ни като вълна. Всички човешки чувства са земни, но страстта е космическа. Затова е ценна, не защото ни дава нещо, а защото изисква от нас да рискуваме. Да рискуваме да подроним собственото си достойнство и да предизвикваме неразбиране и снизходително поклащане на глава от страна на останалите.“

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман

„Защото животът е повече от обувките, които носим. Повече от личностите, които сме. Животът е взаимност. Частиците от нас, които са в някого другиго. Спомените, стените, шкафовете и чекмеджетата с отделения за прибори, в които знаем къде се намира всичко. Цял живот напасване, целящо перфектна организация и аеродинамично съществуване на двама души. Общ живот, включващ всичко обикновено.“

„Неделя е закуска в леглото

пижама на точки

кафе книга

и малко спокойствие

неделя е време за теб

не деля

не я дели“

„Хари Потър и Философският камък“ от Дж. К. Роулинг

„ – Истината… – въздъхна Дъмбълдор. – Тя е нещо красиво и страшно и затова трябва да се отнасяме към нея с голямо внимание.”

„22 ноември 1963“ от Стивън Кинг

„Да се чувстваш у дома означава да гледаш как луната се издига над откритата, спяща земя и да има кого да извикваш на прозореца, за да гледате заедно. Домът е там, където танцуваш с други хора, а танцът е живот.“

„22 ноември 1963″ от Стивън Кинг

„Обаче вярвам в любовта, разбирате ли; за мен любовта е уникална магия. Не мисля, че се определя от звездите, но вярвам, че духът ни, кръвта ни и сърцето ни отправят зов към духа, кръвта и сърцето на другия.“

„Библиотекарката от Аушвиц“ от Антонио Итурбе

„Ти си това, което мечтаеш“

„Брулени хълмове“ от Емили Бронте

„Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.“

„Пчеларят от Алепо“ от Кристи Лефтери

„Виждаш ли, трябва да се отпуснеш и да се превърнеш в част от природата. Тогава всичко ще е наред.“

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман

„– Учителката ни накара да напишем съчинение на това какви искаме да станем като големи – разказва Ноа.– Ти какво написа?– Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък. – Това е много добър отговор.– Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всички големи са ядосани, само децата и старите хора се смеят.“

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“

„Една велика идея никога не може да бъде закотвена на земята.“

„Хари Потър и Стаята на тайните“ от Дж. К. Роулинг

„- И най-добрите от нас трябва понякога да си вземат думите назад.“

„Причините да останеш жив“ от Мат Хейг

„Искам да чета книги, които ме карат да се смея и да плача, и да се страхувам, и да се надявам, и да размахвам триумфално юмрук във въздуха. Искам книга, която да ме прегърне или да ме хване за врата. Не ми пука и даже да ми забие юмрук в корема. Защото сме на този свят, за да чувстваме. Искам живот. Искам да го чета и пиша, и чувствам, и живея.“

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман

„Разказвай ми, че танцувахме, Ноаноа. Разказвай ми, че чувството да се влюбиш е като да не можеш да си намериш място в собственото си тяло. „

„Причините да останеш жив“ от Мат Хейг

„Помни, че в теб няма нищо странно. Ти си просто човек и всичко, което правиш и чувстваш, е нещо естествено, защото ние сме единствени животни. Ти си природа. Ти си човекоподобна маймуна. Ти се намираш в света и светът се намира в теб. Всичко е свързано.“

„Ден първи“ от Искрен Лилов

„За да почувстваш думите, те трябва да удрят.Да замахнат назад като провален тенесист в яростта си, да профучат бързо като годините от младостта ти и да се стоварят върху теб като щангата, която изпусна, когато искаше да се докажеш пред момичето от фитнеса. Да те ранят, както плесникът на любимия мъж ранява покорната съпруга. Не само да те умаломощят физически, а и да разпокъсат душата ти. Да разбият вътрешните ти представи за сигурност и да те направят уязвим за съмнения. Да оголят невинността ти за стрелите на разочарованието. Тогава единствено можеш да си сигурен, че прочетеното ще ти помогне.“

„Absolvo te“ от Георги Бърдаров

„–Светът се крепи на една невидима нишка, която всеки момент може да бъде скъсана.Огледа се, отиде при прозореца, внимателно прокара длан по перваза, вдигна ръката си и духна. –Ето това е животът. Едно духване и свършва. И ние сме като тези прашинки, едно духване и просто ни няма! Всичко е хаос, всичко е случайност.“

„Ема“ от Джейн Остин

„Утрото е като младостта — весела и опияняваща — и ако мъката не е била толкова горчива, че да ви държи будни, бъдете сигурни, че щом отворите очи, болката ще е отслабнала, а надеждата ще заблести по-ярко.“

„Докато Париж спеше“ от Рут Дрюар

„… гледам през прозореца и се чудя какво всъщност означава думата „дом“. Дали е някакво място? Дали е някакъв език? Или домът е там, където е семейството ти? Предполагам, че е комбинация от всички тези неща.“

„Пътят на Силка“ от Хедър Морис

„–Разкажи ми за номера на ръката ти.
–Така ни посрещнаха в Аушвиц. Отнеха куфара с вещите ми. Отнеха дрехите ми. Отнеха младостта ми, името ми и вместо това ми дадоха номер.“
🖤🕯️

„Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс

„Книжарниците, както винаги са убежище. В градчето, където живеят, има една, и когато Лидия за пръв път събира смелост да прекрачи прага ѝ, остава без дъх. Налага се да потърси опора в един рафт. Мирисът на кафе, на хартия, на мастило. Няма нищо общо с мъничкото ѝ магазинче у дома. Заредена е основно с религиозни книги, а вместо календари и играчки се предлагат молитвени броеници, фигурки на Буда, ярмулки. Въпреки това вертикалните гръбчета на юкнигите са опора. Стабилност.“

„Бурята“ от Нийл Шустърман

„Смъртта трябва да съществува, за да има животът смисъл.“

„Любов и джелато“ от Джена Еванс Уелч

„Смъртта трябва да съществува, за да има животът смисъл.“

„Лято на Парк Авеню“ от Рене Роузън

„По тротоарите се тълпяха хора, заобиколена бях от хора, но продължавах да се чувствам сама.“

„Институтът“ от Стивън Кинг

„Този живот, който си въобразяваме, че водим, не е истински. Той е просто танц на сенки и аз лично ще се радвам, когато светлините угаснат. В тъмното всички сенки изчезват.“

„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман

„Истината? Истината за всичко това? Истината е, че това беше история за много различни неща, но най-вече за идиоти. Защото ние също правим каквото можем. Опитваме се да се справим с това да бъдем възрастни и да се обичаме и да проумеем как, да му се не види, се включват USB кабелите. Търсим нещо, за което да се хванем, за което да се борим и което да очакваме. Правим всичко по силите си, за да научим децата си на същото. Това е нещо общо за всички ни, но въпреки това повечето си оставаме непознати. Не знаем какво си причиняваме, как твоят живот се влияе от моя.

Може би днес сме се разминали забързано в навалицата и никой не е забелязал, влакънцата на палтото ти са се допрели до моето само за миг и после сме отминали. Не зная кой си ти.

Но когато се прибереш довечера, когато слънцето залезе и нощта ни погълне, позволи си една дълбока глътка въздух. Защото изкарахме до края и на този ден.

А утре идва нов.“

„Доведената сестра“ от Дженифър Донъли

„Каква глупачка е Изабел – биха казали много хора. – Каква идиотка е да прахоса гривната си за изгубена кауза.“

Никога не слушайте такива дребни душици.Кучето, само кожа и кости, което изниква на прага ти. Птичето със счупено крило, което обргрижваш, докато не оздравее. Котенцето, което си намерил да мяука жалостно встрани от пътя. Мислиш си, че ги спасяваш, нали? О, дете. Не го ли виждаш? Те спасяват теб.“

„Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис

„Наеми кола и заведи Ана до Коста Брава. По време на пътуването свалете прозорците на колата и се наслаждавайте на лъчите на слънцето върху лицата си. Разхождайте се по брега. Снимайте се. Стойте будни до късно и спете до късно. Събуждайте се с пясък в косите и в дрехите си. Не се връщайте, докато не ви свършат парите. Това е твоето време, Дан. Грабни го и бягай. Прави нещата, които си гледал във филмите.

„Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар

„Проклети да са идеалите, които правят хората ужасни! Майките нямат идеологии. Децата ни са единствената ни кауза, нашата родина. За мъжете убиването и смъртта може да са нещо естествено. Но за нас, които даваме живот, да се убива за идеали, е най-голямата грешка на човечеството. Майките, които дават живот, никога не стават съучастници в толкова много смърт.

„Червеният тефтер“ от София Лундберг

„Под всеки надгробен камък почива любов.
Толкова много любов.
Нечий взор, преобърнал цял един живот.
Преплетени пръсти на пейка в парка.
Родителски поглед към новородената рожба.
Приятелство, толкова силно, че не му е нужна страст.
Две тела, слети в едно.
Любов.
Просто една дума. А толкова много се крие в нея.
Важна е само тя, любовта.“

„Мъжът, който не се обади“ от Роузи Уолш

„Но ако можех да върна времето назад, нямаше да се предам – заяви дядо. – Не вярвам, че любовта трябва да е като експлозиия. Не се очаква да е драматична или ненаситна, или някоя от глупавите думи, използвани от писатели и музиканти. Но вярвам, че когато си сигурен в любовта си, наистина е така. А аз бях сигурен и я предадох, без да се боря истински и никога няма да си простя за това. Той затвори очи.“

„Шато край реката“ от Клое Дювал

„Габриел – казваше ѝ тя често,- книгите са неизчерпаем източник на богатство. Всяка книга е като отворена врата към друг свят, в който всичко е възможно, в който всеки може да има безгранични мечти, да бъде свободен, напълно свободен. Книгата е най – хубавият подарък, който може да бъде направен някому.“ 

„Татуировчикът на Аушвиц“ от Хедър Морис

„Татуирането отне секунди, но Лали не помръдваше. Той стисна ръката си и се вторачи в номера. Как е възможно да причиниш подобно нещо на човешко същество? Запита се дали остатъкът от живота му, бил той къс или дълъг, ще бъде определян от този миг и от този странен номер: 32407.“ 

„Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан

„Тя просто искаше да го обича и да се чувства обичана в замяна. Защо това да беше твърде много? Защо трябваше цветът на кожата на един човек да определя съдбата му? Да определя войни. Раздяла. Как цветът на нечия кожа можеше да създава подобно разделение, когато никой не бе искал да се роди такъв, какъвто беше? Със сигурност Бог в небето не бе възнамерявал да става така. Нали?“

„Малки чудеса“ от Марта Удруф

„Урокът, който той научи по възможно най-болезнения начин през следващия четвърт век, бе, че това е невъзможно. Нито едно човешко същество, дори и с най-добрата воля и най-благородните намерения на света, не може да реши проблемите на друго човешко същество.“

„Големите малки лъжи“ от Лиан Мориарти

..така е, защото цялостаната самооценка на една жена се крепи на външния ѝ вид – каза Джейн – Ето защо е така.Защото живеем в обсебено от красотата общество, където най-важното за една жена е да се поддържа в привлекателен за мъжете вид.“

„Без Мерит“ от Колийн Хувър

„Толкова много хора си мечтаят да живеят в къща с бяла дървена ограда. И през ум не им минава, че няма такова нещо като съвършено семейство, независимо колко бяла е оградата.“

„Корабът с булките“ от Джоджо Мойс

„Единствените хора, които все още знаят всички отговори, са онези, които не са се изправяли пред въпросите.“

„Италианската градина“ от Алисън Ричман

„Имаше нещо в мириса на книжарницата, което ѝ действаше успокояващо. Чудеше се дали е уханието на мастило и хартия, или парфюмът на подвързиите и лепилото. Може би беше на ароматът на знанието. Информация. Мисли и идеи. Поезия и любов. Всичко това събрано на едно съвършено, спокойно място.“

„Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич

„Възприемах мириса по-силно от цвета. Леките брези…Тежките ели…И всичко това повече няма да го видя? Исках да поживея секунда, минута повече! Защо съм стоял толкова време, толкова часове, дни, през телевизора, сред купчината вестници? Най-важното са животът и смъртта. Нищо друго няма. Друго няма значение…Разбрах, че смисъл има само живото време. Нашето живо време…“

„Аз преди теб“ от Джоджо Мойс

„Музиката може да отключи неща в теб, да те заведе на места, на които дори композиторът не би могъл да предвиди.“

„След теб“ от Джоджо Мойс

„Важно е да не превръщаме мъртвите в светци. Никой не може да ходи в сянката на светец.“

„Все още аз“ от Джоджо Мойс

„Книгите те учат за живота. Книгите те учат да разбираш другите. Но не можеш да си купуваш книги, когато едва смогваш да си плащаш наема. Затова библиотеката е от жизенана важност! Ако затворят библиотеката, Луиза, не затварят просто една сграда, а убиват надежда.“

„Гласът на любовта“ от Мия Шеридан

„Може би, когато ставаше дума за болка и отговорност за нашите постъпки, нямаше правилно или грешно, нито черно и бяло, а само хиляди нюанси на сивото“

„Само за ваканцията’ от Сю Муркрофт

„Толкова си заета да заявяваш независимостта си, че всъщност не стигаш до избор. Може би трябва да мислиш по-малко за онова, което смяташ, че трябва да направиш, и повече за това, което искаш да направиш. Просто се опитваш да живееш според един образ за себе си, който си създала преди много години.“

„Изгубената съпруга“ от Алисън Ричман

„На стари години започнах да вярвам, че любовта не е съществително, а глагол. Действие. Подобно на водата, тя тече в собственото си русло. Ако искате да я затворите с бент, истинската любов е толкова щедра, че ще прелее. Дори в раздялата, дори и в смъртта тя се движи и се променя. Тя живее в паметта, в натрапчивия спомен за едно докосване, в преходността на аромат или в нюанса на въздишка. Тя се стреми да остави следа като вкаменелост в пясъка, като листо, запечатано в горещ асфалт.“

„Жестока любов“ от Колийн Хувър

„Колкото по-малка е къщата, толкова повече семейството е принудено да се обича.“

„Най-доброто в теб“ от Колийн Хувър

„Понякога, когато хората се променят, това невинаги се забелязва с брака, защото двойките се променят заедно, в една и съща посока. Ала понякога се променят в различни посоки.“

„Сама в Париж’ от Джоджо Мойс

„Виж само как я е нарисувал, Лив. Той не иска тя да е ядосана. Все още гледа към нея. Виж колко нежност има в движението на четката, в това как е добавил цвят към лицето ѝ тук. Той я обожава. Не може да понесе мисълта, че е ядосана. Не може да спре да я гледа дори и когато е разгневена от него. Той е там и няма да я остави, независимо колко силно я е разгневил.“

„Девети ноември“ от Колийн Хувър

„Тя ме обича“ в кавички,

тя ме целуна с удебелен шрифт,

ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.

Тя си отиде с многоточие…

„Винаги двамата“ от Никълъс Спаркс

„Ето какво друго научих – възрастта не гарантира мъдрост, нито интелигентност. Знам, че това не е популярна идея – често сме склонни да приписваме мъдрост на всеки с побеляла коса и сбръчкано лице, нали? – но напоследък стигнах до извода, че някои се раждат със способност да помъдреят, а други – не; у някои мъдростта се проявява дори на по-крехка възраст.“

„Люляковите момичета“ от Марта Хол Кели

„След всичко това бяхме заприличали на мухи, залепнали на мед – уж бяхме живи, но не живеехме.“

„Лятната къща“ от Джени Хейл

„Животът се крие точно в тези моменти – беше им казала тя. – Моментите, в които не мислим за нищо и не правим планове за бъдещето. “

„Midnight Lily“ от Мия Шеридан

“Happily ever after doesn’t mean a lifetime of perfection. I don’t think anyone believes that happily ever after means there are no unhappy days, even unhappy years. It means loving forever, despite all the many reasons it’s easier not to.”

„Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак

„Исках да кажа на крадеца на книги много неща за красотата и жестокостта. Но можех ли да ѝ да кажа нещо за тези неща, което тя вече да не знае? Исках да ѝ обясня, че постоянно надценявам и подценявам човешката раса и рядко просто я оценявам. Исках да я попитам как едно и също нещо може да бъде толкова грозно и прекрасно, и неговите думи и истории толкова съкрушителни и възхитителни.“

„Верити“ от Колийн Хувър

“A writer should never have the audacity to write about themselves unless they’re willing to separate every layer of protection between the author’s soul and their book. The words should come directly from the center of the gut, tearing through flesh and bone as they break free. Ugly and honest and bloody and a little bit terrifying, but completely exposed.”

„Погребани тайни“ от К. А. Тъкър

“I kiss her like I want her to pine over me. I kiss her like I want her to remember this moment in case we never have another chance.” 

„Никога повече“ от Колийн Хувър

“Imagine all the people you meet in your life. There are so many. They come in like waves, trickling in and out with the tide. Some waves are much bigger and make more of an impact than others. Sometimes the waves bring with them things from deep in the bottom of the sea and they leave those things tossed onto the shore. Imprints against the grains of sand that prove the waves had once been there, long after the tide recedes. That was what Atlas was telling me when he said “I love you.” He was letting me know that I was the biggest wave he’d ever come across. And I brought so much with me that my impressions would always be there, even when the tide rolled out.” 

„Мостът на Клей“ от Маркъс Зюсак

„Понякога си правя препечени филийки само за да напиша името ти в трохите. „

„Тъмна материя“ от Блейк Крауч

„Хрумва ми, че ако оцелея, завинаги ще нося в съзнанието си едно откровение: напускаме този свят по същия начин, по който идваме на него – напълно сами и без нищо. „

„Момичето от Бруклин“ от Гийом Мюсо

Книгите имат една особеност, която граничи с магията – те са пропуск за друг свят, едно голямо бягство от реалността. Те могат да ти бъдат подкрепа, за да се справиш с трудностите в живота. Както казва Пол Остър, те са „единственото място на света, където двама непознати могат да се срещнат насаме“.

„Сред лимоновите дръвчета“ от Надя Маркс

„Днес обаче всичко беше кристално ясно. Анна осъзна, че е напълно възможно да се чувстваш у дома си на много места, да населяваш много светове – чрез главата, сърцето и тялото си. Да принадлежиш на всеки от тях едновременно и да бъдеш щастлив. Но може би онова, което хората наричаха дом, не беше място, а чувство. „

„Откакто те няма“ от Морган Матсън

„Истинските приятели са тези, на които разчиташ за всичко. Тези, които ще влязат в гората, ще те намерят и ще те отведат у дома. Истинските приятели няма нужда да ти казват, че са ти приятели.“

„Инспекцията’ от Джош Малерман

„Животът трябва да отговаря на трите С-та. Сетивност. Смелост. Сърце. Сетивност, защото винаги трябва да усещате, да чувствате всяко ястие, всеки смях, всяка секунда, в която се усмихвате. Смелост, защото трябва да имате куража да поемате във всички посоки, в които животът реши да ви поведе. И сърце, защото… е…защото сърцето ви е двигателят на всичко, нали,? Закъде сме без сърце?“

„Дневникът на Ане Франк“

„Дори да е обичан от мнозина, човек пак може да е самотен, когато няма на кого да е „най-любим“.

„Момичето, което бях“ от Джоджо Мойс

“Sometimes life is a series of obstacles, a matter of putting one foot in front of the other. Sometimes, she realizes suddenly, it is simply a matter of blind faith.”

„Нощ“ от Камелия Кучер

„Пъстрите му очи, впити в моите. Топлината на тялото му, когато ми е студено. Лавиците с книгите и бинокълът между тях. Сладкият хляб в неделя сутрин и цигулката. Цигулката. Уютът, който ме посреща, когато се прибера вечер. Нетърпението, с което чакам да му разкажа за книгата, която съм прочела, или филма, който съм гледала. Необятната му любов. Моята частица вселена. Моят отрязък от време. Завинаги ще остана в него, защото е съшит специално за мен.“

„Повелителката на конете“ от Джоджо Мойс

„Беше чувала двойки да описват бившите си като най-добри приятели. Как беше възможно това? Как може да преминеш толкова лесно от страстни чувства – независимо дали любов, или омраза – към онази спокойна фамилиарност, при която се хващате под ръка? Тя си спомняше моменти, в които толкова силно беше мразила Мак, че ѝ се искаше да го убие, както и такива, когато го желаеше толкова много, че си мислеше, че ще умре от копнеж. Как можеше цялата тази енергия да се превърне в нещо толкова неутрално, толкова банално като приятелството?

„Човек на име Уве“ от Фредрик Бакман

„Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенствоето ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчетата. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.

„Всичко започна на Коледа“ от Джени Хейл

„Защото винаги казваше, че животът е като Коледа. Ако някой просто погледне под нашата елха, ще види, че под нея е празно. В ежедневието ни е същото – пропускаме богатствата край себе си. Но трябва да знаете, ч е живота, ако търсим достатъчно усърдно, намираме съкровища, скрити навсякъде, на места, където най-малко очакваме.“

„Премълчани истини“ от Колийн Хувър

„Attraction isn’t something that only happens once, with one person. It’s part of what drives humans. Our attraction to each other, to art, to food, to entertainment. Attraction is fun. So when you decide to commit to someone, you aren’t saying, ‘I promise I’ll never be attracted to anyone else.’ You’re saying, ‘I promise to commit to you, despite my potential future attraction to other people.’” I look at Clara. “Relationships are hard for that very reason. Your body and your heart don’t stop finding the beauty and the attraction in other people simply because you’ve made a commitment to one person. If you ever find yourself in a situation where you’re drawn to someone else, it’s up to you to remove yourself from that situation before it becomes too hard to fight.“

„Градината на билките“ от Рис Боуен

„Да се омъжиш за човека, когото обичаш, не е ли най-голямото постижение в живота?“

„Където пеят раците’ от Дилия Оуенс

„Баща му повтаряше многократно, че един истинско мъж плаче, без да се срамува, чете поезия от сърце, усеща операта с душата си и прави всичко необходимо, за да защити една жена.“

„Сън“ от Камелия Кучер

„Градските къщи спят, а улиците са смущаващо тихи – не е вечер, а нощ. Нощта винаги е различна от вечерта. Нощта е друго време, което тече с различна скорост. Нощем царува луната и оживяват сенки, пренебрегнати мисли, отбягвани чувства и нежелани истини.“

„Дом на пръст и кръв“ от Сара Дж. Маас

„Това е смисълът, Брайс. Смисълът на живота. Да живееш, да обичаш с ясното съзнание, че още утре може да изгубиш всичко. Така всичко ти е още по-ценно. „

„ Библиотекарката от Аушвиц“ от Антонио Итурбе

„–Животът, всеки един живот е много кратък. Но ако си успял да бъдеш щастлив поне за миг, си е струвало да живееш. – Един миг! Толкова кратко?– Много кратко. Достатъчно е да бъдеш щастлив толкова време, колкото гори една запалена кибритена клечка. Дита замълчава и се замисля колко кибритени клечки са се палили и угасвали в живота ѝ – а те са били много, дори не може да ги преброи. Множество кратки моменти, в които пламъкът е светел дори сред пълен мрак. Някои от тези моменти са настъпвали, когато сред най-големи нещастия е отваряла книга и е потъвала в нея. Нейната малка библиотека е кутия с кибритени клечки.“

„Красиво безразсъдство“ от Л.Дж.Шен

„Да се влюбиш е като дежа вю. Намираш дом у непознат.“

„Нощта“ от Ели Визел

„Никога не ще забравя онази нощ, първата нощ в лагера, която превърна живота ми в дълга нощ, скрепена със седем печата. Никога не ще забравя онзи дим. Никога не ще забравя личицата на дечицата, чиито тела видях да се превръщат в кълбета дим под нямото небе. Никога не ще забравя пламъците, погълнали завинаги вярата ми. Никога не ще забравя нощната тишина, която завинаги ме лиши от желанието за живот. Никога не ще забравя миговете, погубили моя Бог, моята душа; и опустошените ми мечти. Никога не ще забравя това, дори да ми бе съдено да живея колкото самия Бог. Никога.“

Exit mobile version