Книгите, които исках, но не успях да прочета през 2020

Привет, четящи!

Първият ми най-голям книжен проблем е, че никога нямам достатъчно място за книгите си, а вторият е, че никога времето не стига за всички книги, които искам да прочета. Тази година определено удоволетворих желанието си за четене, имайки предвид, че през по-голямата част от годината все още учех и ходех на работа. Но все пак има някои книги, които бяха в книжния ми списък, но за жалост не успях да прочета през тази година. Силно се надявам през другата да наваксам и с тях. 🙂

Ето ги и тях:

1. „Пчеларят от Алепо“ Кристи Лефтери

Историята на една силна любов
Една одисея на надеждата

Нури и Афра живеят щастливо в красивия сирийски град Алепо, докато не се случва немислимото. Зверствата на войната ги прогонват и те тръгват по дългия, несигурен и опасен път на бежанците. Пчеларят Нури е изгубил страстта, любовта, семейството и живеца си, а видяното от художничката Афра е толкова ужасяващо, че очите й отказват да й служат и слепотата й усложнява одисеята им.

Низвергнати от родината си, те вървят през покварения свят в търсене на нов дом. Но в своето пътуване се изправят и пред най-трудната задача – да се преоткрият взаимно.

Какво е да загубиш работата си, живота си, дома си, сина си?

Как се стига без документи през Турция, Гърция и България чак до Лондон?

Фалшиви паспорти, пари и трафик на хора, оцеляване и живот в бежански лагер на Балканите.

Този роман пътуване е и личен, и общочовешки. В него са преплетени световните политически процеси и съдбите на засегнатите; изграден е контекст, в който животът едновременно губи и добива смисъл.

Темата на романа ми е много интересна и наистина мисля, че тази книга ще бъде една от първите прочетени през 2021 година.

2. „Двама братя“ от Бен Елтън

„Двама братя“ на изключителния британски писател Бен Елтън е сред най-добрите романи за Третия райх, роман за борбата на две момчета срещу собствената им родина, която ги отхвърля. Борба в името не само на оцеляването, но и на нещо по-важно – в името на любовта.

В един мразовит берлински ден на 1920 г. се раждат две бебета, обречени да воюват със своята родина. Двама братя, които делят всичко помежду си – освен момичето, което обичат. Двама близнаци по всичко, но не и по кръв.

В деня на раждането им в задушна мюнхенска бирария на бял свят се появява още едно бебе. Като много други бебета и това бе шумно и искаше внимание. Когато откри, че има глас, то го използва само за да крещи, а когато разбра, че има юмруци, ги размаха злобно, защото светът не беше такъв, каквото то искаше да бъде. Това бебе беше нацистката партия.

Германия се променя, докато тези три бебета растат. От лудите години на 20-те, изпълнени с екстатичен джаз, с разточителни забавления, но и смазваща финансова криза, до идването на власт на Хитлер и пълното преустройство на германската държава през 30-те. Ден след ден двамата братя и техните близки отстъпват под ударите на пропагандата и озверяването на довчерашните им приятели и съседи.

Докато са изправени в ъгъла като плъхове – без изход и без надежда. Но трябва да намерят начин да спасят най-ценното – своето момиче.

Историческите книги свързани с този период са едни от любимите ми, но тази година като че ли се пренаситих с книги за миналото и за войните и поради тази причина реших „Двама братя“ да остане за следващата година.

3. „Царство от мед“ – Кн.2 Хрониките на Девабад от С. А. Чакраборти

Омагьосващото продължение на „Град от месинг“.

Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара – страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците й. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото й племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите – непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град…

Продължението на „Град от месеинг“ беше в списъка ми за края на годината, но честно казано не успях да стигна до нея, защото реших да се отдам изцяло на коледни четива, които определено ме заредиха с топлина и празничен дух.

4. „Нора Уебстър“ от Колъм Тойбин

Морис е голямата любов на Нора. Смъртта му преобръща целия й свят и я завлича в бездната на скръбта. Освен грижите за четирите им деца и осигуряването на средства за оцеляването на семейството, Нора е изправена и пред предизвикателството да се справя с вниманието на хората от малкия град. Тук всички се познават и всеки се чувства в правото си да се меси в чуждия живот. В кухото съчувствие на съгражданите си Нора съзира клюкарско любопитство, а не автентична човешка загриженост. И това я тласка към търсене на други начини за спасение – в музиката, в съзерцанието, в морето, източник на покой.

Изключителен психологически роман, в който личното е разгърнато на фона на разтърсващите политически събития в Ирландия от края на 60-те, а животът на героите е разглобен до простичките всекидневни жестове, от които се наплита общата картина на съществуването ни. В „Нора Уебстър“ деликатният ирландец Тойбин е във вихъра на творческия си размах.

Това беше една от книги, които смятах на 100% да прочета през есента, защото ми изглежда много интересна и най-вече, защото корицата ѝ носи есенната магия. Уви, не успях да я прочета. Но кой знае – може би догодина. )

5. „Мама греши“ от Мишел Бюси

Малон е четиригодишно дете, преследвано от кошмари, в които е в ръцете на напълно непознат човек. Той започва да твърди, че майка му всъщност не му е майка. Учителите му смятат, че просто има много развито въображение. Това, което той казва, е невъзможно, защото майка му притежава акта му за раждане, негови снимки като по-малък и дори педиатърът потвърждава, че Малон е нейно дете. Училищният психолог Василе е единственият, който му вярва, тъй като детето прекалено живо описва две различни жени. Василе е решен да се състезава с времето, за да открие истината. Той се свързва с полицейския началник Мариан Огрес, която е заета с разплитането на сложен случай, но решава да му помогне, защото не смята, че едно дете би имало причина да лъже и това задейства майчинския ? инстинкт. Мариан и екипът ? скоро разбират, че спомените на Малон не са изцяло в негови ръце. Миналото обаче започва да избледнява, отстъпвайки място на пирати, животни и други по-невинни мисли, които децата на тази възраст имат, докато Мариан се бори да разреши загадката.

Интригуващо написана, „Мама греши“ ни демонстрира колко крехка е детската психика чрез заплетено разследване, което приковава вниманието ни до края.

Сюжетът на този роман ми изгледа като един от най-инетересните за тази година и това, което привлече вниманието ми е, че авторът представя гледната точка на детето. Със сигурност през другата година ще се чете.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s