книги

„22 ноември 1963“ от Стивън Кинг

Предизвикателство №1

Rating: 3 out of 5.
  • заглавие: „22 ноември 1963/ 11/22/63“
  • автор: Стивън Кинг
  • превод от: Адриан Лазаровски, Цветелина Тенекеджиева и Юлиева Чернева
  • дизайн на корицата: Димитър Стоянов
  • страници: 784
  • жанр: съвременна проза/ фентъзи/ историческа/ трилър
  • издателство: „Плеяда“
  • издадена през: 2012
  • оценка: 3/5
  • прочетена на: 24.01.2021

На 22 ноември 1963 в Далас отекват три изстрела, президентът Кенеди загива и светът се променя. Възможно ли е да се върне лентата назад? Какво щеше да се случи, ако Кенеди беше оцелял?

Действието в романа се развива и в наши дни, и в миналото. Главният герой Джейк Епинг е гимназиален учител в Лисбон Фолс и наскоро се е развел. Две събития внезапно го изваждат от релсите на монотонното му ежедневие. Първото е съчинението на курсист на тема „Денят, който промени живота ми“. Второто – изненадващото признание на Ал Темпълтън, собственик на закусвалня, който съобщава на Джейк, че много скоро ще умре от рак на белите дробове, затова ще му довери голяма тайна: в склада на заведението има врата към миналото. Ал е кроял планове да предотврати убийството на Кенеди, като ликвидира Лий Осуалд. Тъй като е на прага на смъртта, той убеждава Джейк да осъществи замисъла му.

Джейк няколко пъти пътува в миналото, докато при поредното си завръщане в 2011 узнава, че Ал се е самоубил. Времето му изтича – налага се да действа незабавно, преди закусвалнята да бъде разрушена, иначе няма да изпълни обещанието си да спаси Кенеди.

Здравейте, книголюбители!

Първото предизвикателство от експеримента с препоръките от приятеля ми вече е изпълнено. Нека ви разкажа малко повече за тази интригуваща история.

В този си роман кралят на ужасите ни въвлича в едно пътуване назад във времето – времето на рокендрола и управлението на президента Кенеди.

Главната роля е отсъдена на учителя по английски език Джейк Епинг, който предприема това пътуване във времето заради неговия приятел Ал. Той го моли да поеме по несигурния път назад във времето, за да предотвърди убийството на Кенеди през 1963 година. Уловката обаче е, че „заешката дупка“, този портал към миналото, те връща в годината 1958. Така Джейк Епинг се превръща в Джордж Амбърсън и прекарва цели пет години в миналото. Пет години изпълнени със следене и проучване на убиеца, както и със спасяването на невинни и обречени души.

Рейтингът на този роман е доста висок и вероятно се чудите защо съм поставила такава ниска оценка.

Общо казано, има много елементи, които ми допаднаха, но за тях малко по-надолу, ала има и такива, които ме подтикваха многократно да затворя книгата и да спра с четенето.

Ако сте чели книги от Стивън Кинг, предполагам знаете, че стилът му на писане е доста детайлен и пише с много големи подробности за всичко случващо се. В началото на книгата това ми хареса, защото ме прехръли назад във времето заедно с Джейк, в света на шейсетте години, но след това тези дълги описания ми утежняваха четенето. Поне според мен, има доста неща, които биха могли да се махнат, тъй като правят книгата отегчаваща.

Второто нещо, което ми направи лошо впечатление е отношението на героите към животните. Много хора ще кажат, че така лошите персонажи изглеждат по-реални, но за жалост такова е и поведението на главния герой, който се предполага, че трябва да е добрият герой. Отношението към животните в цялата книга е безразлично и пренебрежително, както и жестоко. Та този елемент от книгата ми остави доста негативен отпечатък, защото обожавам животни и това малко ме отказа от романа още в самото му начало.

Има обаче и много елементи в книгата, които ме заинтригуваха. Като например времето прекарано на Джордж в малкото градче Джоди. Кинг е изрисувал доста детайлно и истински този малък град, с всичките му плюсове и минуси и с жителите му, които се подкрепят във всичко. Любовта между Джейк и Сейди също ме плени. Една истинска и неподправна любов, която заразява и читателите с топли емоции.

Героят, който ми направи най-силно впечатление не бе Джейк, а Сейди. Сейди, която е надарена с безкрайна човечност и загриженост и с още повече кураж и борбеност. Жена, която се изправя след всеки удар, даден ѝ от живота, и продължава напред. Жена, която застава зад мъжа, когото обича независимо от всичко.

Бих казала, че „22 ноември 1963“ е доста добре написан роман, със заплетен сюжет и цветущи герои, роман сливащ миналото с настоящето и фактите с конспиративните теории. Но със сигурност не е подходящ за читатели като мен. Ако вие сте от онези читатели, които харесват дългото и подробно повествование, то тази книга е идеална за вас, но ако обичате по-динамично действие, като мен, най-вероятно ще ви дотяга на моменти.

Въпреки някои от недостатъците ѝ я препоръчвам, защото идеята на книгата е оригинална и интригуваща, любовната нишка е трогателна, а пък екшънът е бурен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s