книги

„Ден първи“ от Искрен Лилов

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: „Ден първи“
  • автор: Искрен Лилов
  • страници: 114
  • жанр: постлитература
  • издадена през: 2020
  • оценка: 4/5
  • прочетена на: 30.01.2021

Животът не следва прав и логичен път от събития. Така го виждаме по филмите, четем го в романите, фантазираме в главите си една илюзия, плод на чисто техническите приоми за писане на сюжет, с които сме свикнали.

А всъщност, всяка житейска история се създава в реално време от отделни ситуации, всяка една важна сама по себе си, всяка една изискваща да вземем едно от безброй възможни решения. Човек чувства много повече, отколкото може да запомни.

Така този живот от ситуации може да се развие във всяка посока по всяко време, тичайки на зиг заг между доброто и злото, между славата и падението, постоянно сменяйки дестинацията си.

Тези ситуации съм събрал и можеш да прочетеш в тази книга.

Здравейте, букохолици!

Днес ще си говорим за дебютната творба на Искрен Лилов – „Ден първи“. Като жанр книгата спада към постлитературата и е разделена в няколко кратки разказа.

В книгата Искрен Лилов разказва за любовта и отмъщението и всичко между тях. Говори за живота, за особено земни случки, които почти всеки човек преживява в даден момент от живота си и може лесно да „влезе в обувките“ на героите от разказите.

„Ден първи“ е изключително интересно произведение, защото авторът му има много различен поглед над литературата. Искрен Лилов разказва в книгата, че вече няма „уникално“ произведение, че всички сюжети вече се преповтарят, и че постлитературата е бъдещето за книгите. Какво е постлитературата и какви чувства донася у читателите, може да разберете като прочетете творбата му. Авторът изкарва на първа линия много важни върпоси за литературата, както и за важните теми от живота. Теми като любовта, самотата, отмъщението, тъгата и много други.

Не съм съгласна с всичките му твърдения, тъй като някои от тях за мен са малко крайни, но пък най-важното, което може да се каже за книгата „Ден първи“ е, че подтиква читателя да мисли, да разсъждава кое е правилно и кое не. Освен да мисли, кара читателя да се съгласява, но и да се възмущава, най-вече провокира читателя да чувства, да има мнение и да го изказва. Според мен това са едни от най-важните фактори за една книга, да тласка читателя да мисли и да чувства и Искрен Лилов е постигнал това доста успешно. Определено ме накара да се замисля за много неща свързани с литературата, както и да проверявам разни факти и да чувствам различни емоции докато четях разказите.

В книгата си Лилов пише :

„През 2004г. Кристофър Букър публикува труда на живота си.

Отнема му тридесет и четири години, за да напише монументалната книга „Седемте основни сюжета“ и да докаже това, от което всеки в литературните среди най-много се е страхувал: вече е невъзможно да се създаде оригинална история. Той заявява, че всички литературни произведения в историята на човечеството могат да се сведат до точно седем основни сюжетни линии…Човешкото въображение е достигнало своя абсолютен връх, но същевременно и неминуемото си изчерпване.“

Донякъде съм съгласна с твърдението на Кристофър Букър, наистина сюжетите се преповтарят доста често, но не това прави една книга уникална. Въображението не стига само до сюжета, въображението ни кара да се пренесем в друг свят, подтиква ни да мислим и чувстваме и това е уникалното в литературата, което никога няма да се промени, независимо дали сюжетите се повтарят, всяка книга е коренно различна от другите, защото носи душата на автора, както и душата на читателите си. Разбира се, аз не се занимавам с това професионално, но като човек „пристрастен“ към четенето определено не съм съгласна, че човешкото въображение е достигнало своя връх, аз съм оптимист и мисля, че тепърва ще виджаме още много литературни шедьоври.

Няма да ви разказвам за разказите, тъй като те трябва да се прочетат, а да не се преразказват, защото иначе няма как да се усетят.

Другото нещо, което ме впечатли е стилът на автора. Толкова добър изказ, който предразполага читателя да прелиства лесно и бързо книгата, а в същото време те „докосва“ на правилните места, за да почувстваш дадената енергия и чувства на всеки разказ. Стилът е много прочувствен и спретнат, без излишни неща, които да утежняват четенето.

На мен определено ми беше интересно да прочета разказите от „Ден първи“, които до някаква степен са вдъхновени от истински събития. Препоръчам книгата на всички, които искат да се докоснат до една по-различна литература и до дръзките размишления на един млад българин.

Много благодаря на Искрен Лилов за книгата, с удоволствие я прочетох и се надявам скоро да видим и втора книга от автора.

Може да прочетете и Интервю с писателя Искрен Лилов и дебютната му творба „ДЕН ПЪРВИ“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s