- заглавие: „Опортюнистката/The Opportunist“
- автор: Тарин Фишър
- превод от: Лидия Цекова
- дизайн на корицата: Фиделия Косева
- страници: 256
- жанр: романтична
- издателство: „Сиела“
- издадена през: 2021
- оценка: 5/5
- прочетена на: 15.03.2021
Здравейте, скъпи читатели!
Днес ви предствям първата част от една доста пленяваща поредица. „Опортюнистката“ разказва объркващата и силно въздействаща история на Оливия и Кейлъб. Това е история за една всепоглъщаща любов, която те кара да правиш налудничави неща, като например да се преструваш, че не познаваш бившето си гадже след като той получава амнезия и да го накараш да се влюби отново в теб.
Оливия е от лошите момичета или поне тя се вижда като такова. Израснала в трудна среда, която още от малка я прави много сурова и предпазлива, което всъщност е нейният плюс, както и нейният минус. Точно поради тези качества Кейлъб я забелязва пърчоначално, защото е дръзка, различна, леко манипулативна, но и истинска, ала и това са част от нещата, които ги разделят след това.
Кейлъб пък е златното момче, израснал в богато семейство с много възможности. Добър студент, както и баскетболист, популярен и красив, но той всъщност не е от онези празноглави спортисти с прекалено високо его. Кейлъб е мил и непредсказуем и освен да спортува, обича и да чете.
Любовта между Оливия и Кейлъб не е от онези типично лигавите истории, които са повече от захаросани, където двойката е вечно щастлива или пък остава заедно въпреки всичко. Историята им е изпълнена с болка, отмъщение, страст и съжаления. История, която Оливия иска да промени след като разбира, че Кейлъб не я помни.
Така отново се запознават и започват да излизат, но цялата им връзка е като бомба със закъснител, защото амнезията на Кейлъб е временна и рано или късно той ще си спомни коя е и най-вече ще си спомни какво му е причинила…
Отдавна исках да прочета самостоятелна творба от Тарин Фишър, защото преди време прочетох трилогията „Never Never“, която са написали заедно с Колийн Хувър и ме впечатли много. Усещаше се романтичната и сладка част, която е типична за творчеството на Хувър, но имаше и една по-динамична и малко опасна и мистериона нотка, която определено вкарваше Тарин Фишър.
Най-много ме впечатли краят на книгата, определено не очаквах да свърши по този начин. Много рядко ми се случва романтична книга да ме учуди, повечето са доста предсказуеми, но „Опортюнистката“ е различна. Нямам търпение издателство ‘Сиела“ да издаде и втората част от поредицата.
Ако търсите нещо романтично и не искате захаросана любовна история, ви препоръчвам този роман, защото е динамичен и вълнуващ.
