Без категория

„Докато Париж спеше“ от Рут Дрюар

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: „Докато Париж спеше/ While Paris Slept“
  • автор: Рут Дрюар
  • превод от: Стоянка Сербезова – Леви
  • дизайн на корицата: Фиделия Косева
  • страници: 480
  • жанр:исторически роман
  • издателство: „Сиела“
  • издадена през: 2021
  • оценка: 4/5
  • прочетена на: 19.03.2021

В окупирания Париж през 1944 г. Жан-Люк е техник на гарата в Бобини – същата гара, на която в товарни вагони се качват хиляди евреи, за да отпътуват неизвестно къде, на изток. Жан-Люк разбира, че там се прави нещо нередно. Но на французи не се позволява да виждат как се товарят вагоните. Те могат само да подозират и да се опитват да крият слуховете и подозренията от собствената си съвест. Докато един ден инцидент на гарата не сблъсква Жан-Люк с една реалност по-ужасна от всичко, което си е представял.

Сара Лафит и нейният съпруг Давид тъкмо са се сдобили със син, когато нацистите идват за тях. Младата жена няма друг избор, освен да повери детето си на непознат в минутите, преди да бъде натъпкана във влак за Аушвиц.

На фона на престъпление с невъобразими мащаби и жестокост един мъж и една жена ще трябва да жертват всичко свое и многократно да рискуват живота си, за да спасят това дете. И след като са минали по окаяните и пропити с кръв и ужас пътища на войната, десетилетие по-късно миналото ще се върне за тях, за да ги представи не като герои, а като виновници и да им отнеме това, което най-много обичат.

Завладяваща любовна история, спиращо дъха приключение, разказ за трагедията на Холокоста – в „Докато Париж спеше“ се преплитат няколко сюжетни линии, за да опишат огромната сила на човешкия дух и за да покажат светлината на доброто, която не гасне дори в Ада на Земята.

Привет, книгомани!

Често съм се чудила колко е голяма любовта на родителите, докъде се простира тя и тази книга ми даде възможността да вляза в обувките на родителите, разбрах, че един родител е готов на абсолютно всичко за благополучието на рожбата си.

„Докато Париж спеше“ разказва историите на Жан-Люк и Шарлот, както и на Сара и Давид. Авторката постоянно ни прехвърля през годините. Едната сюжетна линия се развива през 1944, когато Втората световна война вече отива към своя край. През тези години Жан-Люк работи в гарата преди концлагера Дранси и се запознава с Шарлот малко по-късно, докато тя се грижи за него след злополука на гарата.

Сара и Давид пък са евреи, които са изпратени в Дранси с бебето си, което е едва на няколко дни. Тази гара се превръща в кръстопътя, който белязва живота на петима човека, оттам всички тръгват на различна посоки и животът им се променя завинаги.

Когато Сара разбира, че ги изпращат в Аушвиц, тя иска едно единствено нещо и то е синът ѝ да оцелее. Така тя прави невъзможното за една майка – предава рожбата си на напълно непознат. Когато Жан-Люк усеща малкото вързопче в ръцете си и се вглежда в малкото му телце, той решава, че ще направи всичко възможно, за да опази това дете. И така трудностите за Жан-Люк и Шарлот започват.

Другата сюжетна линия се развива няколко години след войната, през 1953 година, когато Жан-Люк, Шарлот и синът им Сам вече живеят в Америка. Те са съградили живота си наново, имат работа, дом, приятели и се чувстват добре.Не мислят за миналото, защото е твърде болезнено за тях и мислят, че цялото страдание е вече зад гърба им. Но тогава отново света им се сгромолясва. Биологичните родители на Самюел ги намират след дълго търсене. Жан-Люк и Шарлот са изправени пред правните власти, защото са обвинени в отвличане, а Сам е изпратен насилствено при истинскте си родители във Франция.

Когато Сара и Давид биват изпратени в Аушвиц единственото нещо, което ги крепи през всичките лишения и трудности е да видят отново детето си, но след края на войната те не успяват да го намерят. Прекарват още цели девет години в търсене и мъка, в неизвестност дали синът им е жив или не.

Както споменах Сам е изпратен при истинските си родители във Франиця. Но какво всъщност означава истински родители? Това само хората, които са го създали ли са? Или и онези, които го обичат, които жертват всичко в името на здравето и щастието му? Целият свят на Самюел, който е едва на девет години по онова време, сякаш се променя в рамките на секунди. Той е в нова държава, всички говорят на друг език, живее с чужди за него хора, ходи на училище, в което не го разбират, а единственото нещо, което той иска е да бъде в обятията на майка си отново.

Много ми хареса, че авторката е решила да разкаже част от историята и от гледната точка на детето, да опише този труден период, който е почти непосилен дори и за възрастен, а какво остава за дете… Дете откъснато от познатия му дотогава свят.

Това не е още една книга за Втората световна война.Тук, тя е на заден план, тя е просто причината, която води до объркването на живота на всички. В този роман главната тема е семейната любов. За четирима човека обединени за живот от едно малко създание, което обожават от все сърце. Четирима човека, които правят и невъзможното за детето си.

„Докато Париж спеше“ е прочувствена и сърцераздирателна история, която ни доказва, че по-силна любов от майчината и бащината няма. История, която е разказана толкова истински и земно, че те опиянява най-вече с човечността и искреността на героите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s