- заглавие: „Ключът на Сара/ Elle s’appelait Sarah“
- автор: Татяна дьо Роне
- превод от: Силвия Падалска
- дизайн на корицата: Десислав Аспарухов
- страници: 352
- жанр: исторически роман
- издателство: „Обсидиан“
- издадена през: 2011
- оценка: 5/5
- прочетена на: 21.05.2021
Париж. 1942 г. Десетгодишната Сара и майка ѝ са арестувани от френската полиция подобно на хиляди други евреи през тази юлска нощ. В желанието си да предпази своето братче Сара го заключва в един шкаф, защото е сигурна, че ще се върне скоро. Дори тя да се забави няколко часа, баща ѝ, който се крие в мазето, ще освободи малкия Мишел. Сара не знае, че баща ѝ доброволно ще излезе от убежището си, за да бъде отведен заедно със семейството си, и твърде късно ще разбере какво е направила тя.
Париж. 60 години по-късно. Джулия Джармънд е американска журналистка, омъжена за французин. Докато подготвя статия за масовия арест на евреите в окупирания от нацистите Париж, тя случайно разбира, че апартаментът на съпруга й, е придобит от дядо му през юли 1942 г. Историята на Сара нахлува в живота на Джулия и го променя изцяло.
Емоционален роман за съдбата на две семейства, свързани завинаги чрез един от най-мрачните епизоди в историята на Франция. Шедьовър от ранга на „Четецът” и „Изборът на Софи”.
Здравейте, книгомани!
Броени минути след като прочетох „Ключът на Сара“ седнах да пиша ревюто, защото просто трябваше да излея всичките си мисли и емоции черно на бяло. Тази книга е една от най-въздействащите, които съм чела за Втората световна война. Трагична история без абсолютно никакви увъртания или захаросване на историята. С този роман получавате суровата и болезнена истина за Холокоста, за жертвите и най-вече за всички деца, които не са се завърнали от Вел’ д’ Ив“.
От отдавна слушам и чета много добри отзиви за творбата на Татяна дьо Роне, но някак пътят ми не успя да се преплете с този на книгата до този момент. Наскоро видях, че от издателство „Обсидиан“ ще издадат нов тираж и реших, че сега е моментът да я прочета. Много се зарадвах, когато видях, че в библиотеката я има и веднага я взех.
Толкова бях развълнувана, че започнах да я чета още с влизането в метрото към вкъщи. И не спрях още няколко часа след това. Историята на Сара те поглъща още с първата страница, а авторката те пренася в окупирана Франция през далечната 1942г.
През лятото на 1942г. много еврейски семейства са арестувани от френската полиция в Париж и са затворени на един от стадионите. Там са оставени дни наред без никакви хигенни условия и без почти никаква вода и храна. А най-лошото от всичко е, че там е имало и близо 4000 деца. Невинни деца, които са нямали никаква вина и представа за случващото се.
Едно от тези деца е Сара. Залавят нея и родителите ѝ в апартамента им в Париж. В желанието си да предпази невръстното си братче Мишел, Сара го заключва в тайния им шкаф в стаята и му обещава, че ще се върне по-късно. Тя обаче не знае, че ще мине много дълго време докато успее отново да се върне там.
Сара носи този ключ цял живот, пази го и си спомня за семейството си, за страданията и за лятото на 1942 година. Този ключ става и нейния кръст.
Междувременно другата сюжетна линия се развива през 2002 година. Джулия е журналистка, която живее в Париж и получава задачата да напише статия за годишнината от случилото се в Вел’ д’ Ив. Точно това преплита съдбите на Джулия и Сара.
Джулия е заинтригувана от историята на малкото момиченце, което преминава през ада и иска да намери повече информация за нея и историята ѝ. Иска да ѝ напомни, че има хора, които помнят, че се интересувт и страдат заедно с жертвите на Холокоста.
„Ключът на Сара“ е книга, която не може просто да се разкаже. Трябва да се прочете и да я усетите със сърцето и с всяка клетка от тялото ви. Историята е толкова сърцераздирателна и трогателна, че няма как да не ви разчувства и да не остане в душата и в ума ви и след това.
Но най-важната поука, която тази книга дава на читателите е:
„Зкор. Ал тишках.
Помни. Никога не забравяй.“
Длъжни сме да помним всички онези жертви на Холокоста, защото само по този начин можем да им отдадем почит.
