книги

„Ключът на Сара“ от Татяна дьо Роне

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Ключът на Сара/ Elle s’appelait Sarah“
  • автор: Татяна дьо Роне
  • превод от: Силвия Падалска
  • дизайн на корицата: Десислав Аспарухов
  • страници: 352
  • жанр: исторически роман
  • издателство: „Обсидиан“
  • издадена през: 2011
  • оценка: 5/5
  • прочетена на: 21.05.2021

Париж. 1942 г. Десетгодишната Сара и майка ѝ са арестувани от френската полиция подобно на хиляди други евреи през тази юлска нощ. В желанието си да предпази своето братче Сара го заключва в един шкаф, защото е сигурна, че ще се върне скоро. Дори тя да се забави няколко часа, баща ѝ, който се крие в мазето, ще освободи малкия Мишел. Сара не знае, че баща ѝ доброволно ще излезе от убежището си, за да бъде отведен заедно със семейството си, и твърде късно ще разбере какво е направила тя.

Париж. 60 години по-късно. Джулия Джармънд е американска журналистка, омъжена за французин. Докато подготвя статия за масовия арест на евреите в окупирания от нацистите Париж, тя случайно разбира, че апартаментът на съпруга й, е придобит от дядо му през юли 1942 г. Историята на Сара нахлува в живота на Джулия и го променя изцяло.

Емоционален роман за съдбата на две семейства, свързани завинаги чрез един от най-мрачните епизоди в историята на Франция. Шедьовър от ранга на „Четецът” и „Изборът на Софи”.

Здравейте, книгомани!

Броени минути след като прочетох „Ключът на Сара“ седнах да пиша ревюто, защото просто трябваше да излея всичките си мисли и емоции черно на бяло. Тази книга е една от най-въздействащите, които съм чела за Втората световна война. Трагична история без абсолютно никакви увъртания или захаросване на историята. С този роман получавате суровата и болезнена истина за Холокоста, за жертвите и най-вече за всички деца, които не са се завърнали от Вел’ д’ Ив“.

От отдавна слушам и чета много добри отзиви за творбата на Татяна дьо Роне, но някак пътят ми не успя да се преплете с този на книгата до този момент. Наскоро видях, че от издателство „Обсидиан“ ще издадат нов тираж и реших, че сега е моментът да я прочета. Много се зарадвах, когато видях, че в библиотеката я има и веднага я взех.

Толкова бях развълнувана, че започнах да я чета още с влизането в метрото към вкъщи. И не спрях още няколко часа след това. Историята на Сара те поглъща още с първата страница, а авторката те пренася в окупирана Франция през далечната 1942г.

През лятото на 1942г. много еврейски семейства са арестувани от френската полиция в Париж и са затворени на един от стадионите. Там са оставени дни наред без никакви хигенни условия и без почти никаква вода и храна. А най-лошото от всичко е, че там е имало и близо 4000 деца. Невинни деца, които са нямали никаква вина и представа за случващото се.

Едно от тези деца е Сара. Залавят нея и родителите ѝ в апартамента им в Париж. В желанието си да предпази невръстното си братче Мишел, Сара го заключва в тайния им шкаф в стаята и му обещава, че ще се върне по-късно. Тя обаче не знае, че ще мине много дълго време докато успее отново да се върне там.

Сара носи този ключ цял живот, пази го и си спомня за семейството си, за страданията и за лятото на 1942 година. Този ключ става и нейния кръст.

Междувременно другата сюжетна линия се развива през 2002 година. Джулия е журналистка, която живее в Париж и получава задачата да напише статия за годишнината от случилото се в Вел’ д’ Ив. Точно това преплита съдбите на Джулия и Сара.

Джулия е заинтригувана от историята на малкото момиченце, което преминава през ада и иска да намери повече информация за нея и историята ѝ. Иска да ѝ напомни, че има хора, които помнят, че се интересувт и страдат заедно с жертвите на Холокоста.

„Ключът на Сара“ е книга, която не може просто да се разкаже. Трябва да се прочете и да я усетите със сърцето и с всяка клетка от тялото ви. Историята е толкова сърцераздирателна и трогателна, че няма как да не ви разчувства и да не остане в душата и в ума ви и след това.

Но най-важната поука, която тази книга дава на читателите е:

„Зкор. Ал тишках.

Помни. Никога не забравяй.“

Длъжни сме да помним всички онези жертви на Холокоста, защото само по този начин можем да им отдадем почит.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s