книги

„Сол при солта“ от Рута Сепетис

Rating: 4 out of 5.
  • заглавие: „Сол при солта/ Salt to the Sea“
  • автор: Рута Сепетис
  • превод от: Стоянка Сербезова-Леви
  • дизайн на корицата: Дамян Дамянов
  • страници: 390
  • жанр: исторически роман
  • издателство: „Сиела“
  • издадена през: 2017
  • оценка: 4./5
  • прочетена на: 01.11.2021

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ú пречат, а всъщност заемаше най-много място от всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс. Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство. А посланието към нашето семейство беше ясно. Бягайте за живота си.

Вилхелм Густлоф е немски военно-транспортен кораб, който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция Ханибал – евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на Червената армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.
Скоро след отплаването Вилхелм Густлоф е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море.
Според оценките жертвите наброяват 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването. 

Здравейте, книжковци!

Най-после прочетох дълго коментирания роман „Сол при солта“ от Рута Сепетис. В интернет се въртяха страхотни отзиви за книгата, та дори и беше изчерпан тиражът ѝ и читателите се „избиваха“ за всяко едно последно копие. Слава богу, издателството издаде нов тираж и тогава отново заваляха нови коментари и ревюта за книгата.

Действието се развива през 1945, руснаците нападат отвсякъде немските земи, а хората не знаят накъде да избягат. Романът разказва съдбите на няколко човека, които Втората световна война събира на прословутия кораб Вилхелм Густолф.

Главните герои са медицинската сестра Йоана, младата полякиня Емилия, сирачето Клаус, тайнственият мъж Флориан и Поетът на обувки. С течение на обстоятелствата те всички се срещат по пътя към бленувата свобода, път, който ги отвежда с много трудности до кораба Вилхелм Густолф.

Рута Сепетис разказва за една наистина трагична история, за хора, които са загубили близките и дома си и до сетния си дъх се опитват да се качат на някой от корабите само и само да оцелеят с надеждата да намерят изгубеното. Главните герои са изправени пред ужасяващи картини – тежко ранени войници, на повечето от които не им се дава дори шанс да се качат на корабите, майки предаващи децата си на непознати, други пък търгуват с тях, за да влязат по-лесно на корабите. Рута Сепетис описва една гибелна атмосфера. Описва хора, които от цялата мъка и ужас са изгубили ума си, майки, които държат посинелите си бебета и мислят, че все ощя са живи, домашни любимци бродещи из пустите улици, оставени гладни и жадни от собствениците си. Въпреки всичко това, за жалост не успях да усетя книгата на сто процента…

Преди тази книга четох и „Фонтани на мълчанието“ от авторката и там имах същия проблем. Героите и сюжетът ми харесаха много, но не усетих наистина книгата с цялата си душа. В „Сол при солта“ наистина много ми харесаха героите и също това, че действието се развива бързо и всяка глава беше написана от името на някой от тях. Определено се чете бързо, но повечето от вас знаете какъв голям фен съм на историческите романи и най-вече на тези засягащи Втората световна война, а тази книга просто не ме докосна по същия начин като други от този жанр.

Съвсем наскоро си взех и „Пепел в снега“ от същата авторка и ще видя дали тя ще ми хареса повече. Но пък „Сол при солта“ си заслужава да се прочете най-вече заради историята на този така трагичен инцидент, който не е толкова известен за повечето хора. Длъжни сме да помним и да си припомняме заради всички хора, които са изгубили живота си там, сред Балтийско море…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s