книги

„Жълтата птичка пее“ от Дженифър Рознър

Rating: 3.5 out of 5.
  • заглавие: „Жълтата птичка пее/ The Yellow Bird Sings“
  • автор: Дженифър Рознър
  • превод от: Надя Златкова
  • дизайн на корицата: Фиделия Косева
  • страници: 276
  • жанр: исторически роман
  • издателство: „Сиела“
  • издадена през: 2021
  • оценка: 3,5/ 5
  • прочетена на: 14.11.2021

Полша в разгара на Втората световна война.

Майка и дъщеря бягат, преследвани от нацистите. Ружа е готова на всичко, за да опази петгодишната Шира. За да оцелеят, те трябва да са тихи. Не бива да издават и звук. За момиченцето обаче това е по-сериозно предизвикателство, отколкото може да се очаква – защото малката Шира има изключителен музикален талант. В ума ѝ музиката не е само феномен, който тя тепърва се учи да контролира и проумее; музиката е спасение, което ѝ помага да запази разсъдъка си и да не губи надежда.

Двете намират убежище в хамбара на непознато семейство, което поема огромен риск, за да съхрани живота им. Предстоят им месеци на изолация, постоянно потискани от стреса да бъдат разкрити, заловени и екзекутирани… затова Ружа измисля стратегия: ще разсейва дъщеря си, като ѝ разказва истории за един въображаем свят, с който издига психологически щит срещу ужасяващата реалност.

Само че един ден нещата се променят. Ружа ще трябва да направи тежък избор, който ще реши съдбата на малката Шира…

Привет, книжни приятели!

Продължаваме и днес на вълна исторически романи и по-точно с тези за Втората световна война. Този път ще си говорим за един нов автор, а именно Дженифър Рознър. До този момент не бях чела нищо друго от авторката и ми беше интересно да видя какъв е стилът ѝ на писане. Пише доста увлекателно и се чете лесно, но недостатъкът в тази книга е, че авторката не може да потопи наистина читателя в атмосферата на Втората световна война.

„Жълтата птичка пее“ разказва трогателната история на майка и дъщеря по време на Втората световна война в Полша. Ружа и Шира стават поредните жертви на войната, когато нацистите влизат в дома им и отвеждат родителите на Ружа, а мъжът ѝ го разстрелват малко преди това. Така тя събира набързо няколко скъпи предмета, спомен от дома и взима дъщеричката си, с която започват да бягат и да се крият.

Така попадат в хамбара на едно семейство, което се съгласява да ги укрива за малко. Но оставането им в хамбара далеч не е безплатно. Ружа е принуда да изтърпява всяка вечер сексуален тормоз докато невръстната ѝ дъщеричка лежи на няколко метра от нея. Така почти без храна, без движение, затиснати между миризмите на животните в хамбара, както и техните, Ружа и Шира се опитват да оцелеят, да запазят разсъдъка си, колкото и да е трудна тази задача. Дори измислят знаци, с които да комуникират без да говорят, за да не ги хванат.

Единственото успокоение за Шира е нейната въображаема птичка, чрез която живее. Тя я пуска да лети навън, слуша я как пее и сътворява музика. Птичката е вътрешният глас на Шира, музикантът в нея, умение, което е наследила от родителите си и жадно иска да учи, но не може дори да гъкне, а какво остава да свири и пее. Така тя живее чрез птичката. Ружа и Шира подобно на две птички са затворени сякаш в кафез за дълги месеци докато ситуацията не става още по-напрегната.

Тогава Ружа е принудена да пусне рожбата си да отиде с непознати в уговорката, че ще е на по-безопасно място. А тя самата напуска хамбара и започва да се скита из гората, сама, гладна и изплашена до смърт… Изплашена от безизходицата, в която се намира, изплашена за дъщеря си, за която не знае нищо, освен даденият ѝ адрес, на който да я потърси, когато войната свърши и в същото време нащрек за опасностите, които гората носи. Ружа е принудена да спи в земята, под клоните на дърветата, да яде корени и когато вече е на предела на силите си, тя среща още две изтормозени души като нея.

Така времето минава, Шира в убежището си, където е далеч от майка си, но пък има възможността да свири на цигулка и най-после да излее мелодиите от главата си навън, а Ружа лутаща се между живота и смъртта. Единственото нещо, което крепи и двете е надеждата след време да се съберат отново.

Войната свършва, но съдбата решава, че пътищата на майка и дъщеря ще са разделени за още дълго време…

„Жълтата птичка пее“ е история за безкрайната майчина обич и на това какво е готова всяка една майка за рожбата си, но също така и за бляновете и мечтите, които ни крепят в трудните моменти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s