книги

„Дом“ от Камелия Кучер

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Дом“
  • автор: Камелия Кучер
  • дизайн на корицата: Мариана Кръстева Станкова
  • страници: 288
  • жанр: съвременна проза
  • издателство: „Хермес“
  • издадена през: 2018
  • оценка: 5/5
  • прочетена на: 14.11.2021

Камелия Кучер (1985 г.) издава своя дебютен роман „Дом“ след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева.
Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а „Дом“ е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: „едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми“.

Париж, 2016 г.

Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години.

Марсилия, 1967 г.

Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. И го приема за нормално. До деня, в който семейството на най-добрия му приятел Джейкъб го кани на вечеря. Сравнението между уюта и топлината в тяхната къща и студенината и пустотата в неговия дом е болезнено. В тежката и драматична за него нощ Франсоа среща младата и красива алжирка Фатима. И това белязва живота му завинаги. Благодарение на нея той тръгва по пътя на съзряването. Път, който ще го отведе в Париж, но и много по-далеч – към любовта, прошката и осъзнаване смисъла на живота.

Една трогателна история, преплела много човешки съдби по пътя им към Дома!

Привет, книгомани!

Продължаваме да се връщаме назад във времето, този път с „Дом“ на Камелия Кучер. Действието в романа не ни връща чак до времето на Световните войни, но ни връща достатъчно назад, за да си представим една различна Франция. Или по-топно Марсилия през края на 60-те години на миналия век.

Определено не започнах да чета творчеството на Кучер хронологично, за първи път чух за нея, когато излизаше втората ѝ книга „Нощ“ и за третата „Сън“ след това нямах търпение да излезе. От миналата година все се канех да прочета и „Дом“, но чак сега ѝ дойде редът. Честно казано очаквах да не е толкова добра като другите ѝ две и това щеше да е съвсем в реда на нещата, тъй като е дебютната ѝ творба, но….

Но Камелия Кучер отново ме изненада доста приятно, „Дом“ не отстъпва по нищо от другите ѝ творби и по нищо не личи, че е дебютната ѝ книга. Написана е увлекателно, атмосферата, която е изградила буквално те потапя в Марсилия през 1967г. Най-големият талант на авторката, поне според мен, е това, че описва чувствата и емоциите на героите си до съвършенство, сякаш докато четеш се намираш някъде в душата им и четеш всичко, което се лее от ума и сърцето им. Камелия Кучер не прекалява с описанието, а е точно там където трябва и детайлите са точно тези, които са нужни, нито повече, нито по-малко. Намерила е златната среда и стилът ѝ написане определено е един от любимите ми. А сега малко и за сюжета.

Франсоа е тринадесетгодишно момче, което през целия си съзнателен живот усеща една празнота, която така и не може съвсем да разбере, докато не отива на гости при най-добрия си приятел. Първото нещо, което прави впечатление на момчето е сплотеността и обичта, които родителите на Джейкъб излъчват и даряват на децата си, вкусните ястия, които Мадам готви и интересът, с който Мосю говори с децата си. Тогава Франсоа разбира какво му е липсвало през цялото това време…

Неговото семейство определено не е като това на Джейкъб. Баща му е алкохолих, който не се задържа вкъщи, а майка му е толкова безразлична към всичко, което се случва с Франсоа, че не я интересува да му направи вечеря или да го изслуша какво става в живота му. Семейството на момчето представлява две отчаяни души, които не искат да бъдат заедно и дете, за което никой не се грижи.

Така една вечер Франсоа не издържа повече и се скрива в най-безопасното място за него в целия им дом, а именно в дънера на двора. Точно там плачейки го намират Фатима и Саид. Те са хората, които ще променят живота му завинаги. Връзката, която Франсоа изгражда и с двама им го белязва до живот, защото те разбират празнотата в сърцето му както никой друг. Точно тези двама непознати стават неговото семейство.

Много ми бе интересно да чета за тази връзка, която Камелия Кучер така умело е изградила между Франсоа и Фатима. За него тя не е само приятел, а блян, семейство, учител, жена… В нея той намира толкова много и когато съдбата решава, че ще му я отнеме, Франсоа остава отново с дупка в сърцето, която с години не може да запълни по никакъв начин.

Много е странно как някои срещи, връзки и хора ни променят завинаги. Всеки един от нас има хора, които вече не са в живота ни, но винаги са останали в мислите и сърцата ни, независимо защо сме се разделили с тях. Но точно тези хора често са променили нещо надълбоко в нас, било то вижданията или чувствата ни, определено са оставили собствения си отпечатък върху нас. Така става и с Франсоа, който цял живот се бори срещу съдбата си, бори се да се докаже, да успее и да превъзмогне миналото и най-вече да намери своя собствен ДОМ.

„Дом“ е трогателен роман, който се чете на един дъх и го препоръчвам на всички. Ако искате да четете качествена българска литература, тогава си вземете някой от романите на Камелия Кучер, който и да изберете, няма да сгрешите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s