„Пепел в снега“ от Рута Сепетис

на

Rating: 5 out of 5.
  • заглавие: „Пепел в снега/ Between Shades of Gray“
  • автор: Рута Сепетис
  • превод от: Явор Недев
  • дизайн на корицата: Фиделия Косева
  • страници: 352
  • жанр: исторически роман
  • издателство: „Сиела“
  • издадена през: 2021
  • оценка: 5/5
  • прочетена на: 28.11.2021

„Малко са книгите с толкова красив език, още по-малко са значимите. Този роман е и двете.“
The Washington Post

Зимата на 1941 г., Литва.

Лина е обикновено петнайсетгодишно момиче – рисува, заяжда се с брат си, влюбва се силно. Докато една съдбовна нощ офицерите на чудовищната съветска военна полиция – НКВД, нахлуват в дома ѝ и разбиват на парчета семейството ѝ и живота, който познава.

Баща ѝ, уважаваният ректор на университета в столицата Вилнюс, изчезва безследно, а Лина, майка ѝ и по-малкият ѝ брат са натъпкани във вагон за добитък заедно с други жертви, сред които адвокати, учители и лекари. По заповед на Сталин сякаш безкрайният влак поема на север, към Сибир. Пътешествието е бавно и мъчително, мнозина умират – убити от глад, изтощение или ликвидирани от безмилостните руснаци.

Лина намира утеха само в рисуването. С риск за живота си и въоръжена с парченца въглен, тя документира зловещите събития около себе си. Крепи я надеждата, че може би ги карат към лагера, в който е затворен баща ѝ. Младото момиче вярва, че може да оцелее там, където да живееш, е престъпление.

В „Пепел в снега“ Рута Сепетис ни прави свидетели на мъчително пътешествие, проточило се над 10 години и на хиляди километри. Авторката на „Сол при солта“ и „Фонтани на мълчанието“ разказва история за страховити престъпления и силата на човешкия дух, за надеждата и за спасителната мощ на изкуството. История, която смразява дъха и разтопява сърцето. 

Здравейте, книгомани!

Мисля, че най-после мога да кажа, че намерих книга от Рута Сепетис, която да ми харесва напълно. „Пепел в снега“ ме разчувства, накара ме да се замисля над миналите събития и да съпреживея ужаса от онези години заедно с героите от книгата.

Много обичам да чета за периода от време покрай Втората световна война, но повечето романи са съсредоточени върху Германия, Хитлер и концентрационните лагери. Единственият друг роман, който съм чела и разказва за зверщините, които са се случвали в Сибир бе „Пътят на Силка“ от Хедър Морис. Затова се зарадвах много, когато излезе „Пепел в снега“, исках да прочета още някоя история за онова време и за тежките истории на всички онези хора, защото трябва да се помнят…

Животът на Лина се преобръща на 360 градуса точно за половин час. Офицерите на военната съветска полиция един ден идват без предупреждения, казват на майката на Лина, че ги задържат и имат само няколко минути да съберат най-нужното.

След това Лина, малкото ѝ братче Йонас и майка им Елена са натъпкани във вагони за добитък, в който пътуват със седмици. Офицерите им хвърлят един път на ден малко каша, която сякаш е за направена за животни и една кофа вода. Във вагона са събрани толкова много хора, че дори не могат да си опънат напълно краката, за да легнат и да спят нормално, принудени са да търпят непоносимата смрад от собствените и чуждите екскременти, защото единственото място във вагона, в което могат да се облекчат е една дупка в пода на вагона.

Всички са изнервени и уплашени, никой не знае защо се е озовал точно там, защото повечето от пътниците са уважавани хора с добри професии. Тогава все още нямат ѝ много инфомация за това как стоят нещата в другата част на Европа, където Хитлер малко по малко завоюва нови и нови земи. Някои от тях дори си мислят, че германците са тяхното спасение от Сталин…

След няколко седмици път, Лина и семейството ѝ са настанени първо в един лагер, където са принудени да работят по цял ден в мизерни условия само за да получат един къшей хляб. Там любовта на Лина и Андриус (едно момче, с което пътуват още от Литва във вагона) разцъфтява. И точно, когато семейството на Лина започва да свиква малко по малко с ужасния лагер, руснаците ги местят.

Така Лина пропътува от Литва до най-крайната точка на Сибир, малко преди Северния полюс. На това затънтено място няма никой друг, освен няколко от работниците от предишния лагер, които измират бавно от студа и лишенията.

Историята на Лина е сърцераздирателна, защото е осъдена на години затвор само защото баща ѝ е бил ректор на университета във Вилнюс. Тя претърпява такава скръб и болка, губейки всичко значимо за нея. Първо собствения си баща, след това е принудена да се раздели и с любовта на живота си и на всичкото отгоре е осъдена несправедливо. Единственото нещо, което крепи Лина е рисуването. Още със заминаването им от Литва тя не спира да рисува всичко случващо се около тях, всичките лишения и зверства, които трябва да изтърпят, за да се върнат отново в родината си…

Историята на Лина и семейството ѝ ни припомня колко много хора са загинали в онези лагери и каква сила на духа и ума е трябвало да имаш, за да изтърпиш и преживееш този ад. Мисля, че трябва да се пишат още такива книги, за да не забравяме за жертвите и техните страдания…

Leave a Reply