2021 – книжен обзор

на

Здравейте, книгомани!

Ето, че сме почти на финала и на тази година и затова е време да ви разкажа на дълго и широко какво прочетох през тази година, кои книги ми направиха впечатление и така нататък. А в коментарите вие може да ми споделите кои са вашите интересни книжки от тази година. 🙂

Общ брой прочетени книги: 56

Бях си поставила по-голяма цел за прочетените книги, но за съжаление не винаги се получава това, което искаме. Имах някои по-тежки месеци в личен план, когато четях по-малко и това веднага даде резултат на общата цел за годината, но пък се радвам, че се срещнах с толкова интересни и вълнуващи книги и техните приказни герои.

Общ брой прочетени страници: 19, 230

Най-късата прочетена книга (64стр.) – „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ от Фредрик Бакман

Най-дългата прочетена книга (816 стр.) – „Хари Потър и Орденът на феникса“ от Дж. К. Роулинг

Средна дължина на прочетените книги през 2021: 343 страници

Най-известната прочетена книга през 2021: „Хари Потър и Философският камък“ от Дж. К. Роулинг

Най-малко популярната прочетена книга през 2021 e „Ден първи“ от Искрен Лилов

Средният ми рейтинг на оценяване: 4,6

Книгата с най-висок рейтинг в Goodreads от прочетените е „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“ от Дж.К.Роулинг

Първото ми ревю за годината в Goodreads e „Хари Потър и Философският камък“ от Дж. К. Роулинг

Почти двадесет и четири години след издаването на книгата дойде и моят ред да я прочета. Много съжалявам, че не съм го сторила по-рано, но пък и съм благодарна, че е точно сега, в тези подтискащи дни. Магията на „Хари Потър“ беше точно това, от което се нуждаех, за да се откъсна от реалността, както и да придобия отново читателски „глад“ за още много книги.
Не мисля да разказвам за сюжета на романа, защото искрено вярвам, че няма човек, който да не е чул за великата творба „Хари Потър“.
Ще спомена обаче, че четейки романа сякаш се върнах в детството си. Книгата изкара на повърхността детската наивност, желание и въодушевление, с които за първи път гледах филма. Странно как една книга се явява като портал към миналото, към старите чувства и трепети от детството.
Това е роман, който носи вълшебство, но то няма нищо общо с магията и заклинанията в книгата, а вълшебство, което обхваща читателите с историята и чувствата, които тя носи. Детска книга, която всъщност е подходяща за всякаква възраст и стопля дори и най-суровите сърца…

Това е моят скромен обзор за изминалата година. Естествено има още два дни до края на годината и не спирам да чета, още сега се връщам на диванчето с книжка в едната ръка и чай в другата. 🙂

Leave a Reply