„Ловецът на стриди“ от Джо Томас

на
  • заглавие: „Ловецът на стриди/ The Oyster Catcher“
  • автор: Джо Томас
  • превод от: Мариана Христова
  • дизайн на корицата: Фиделия Косева
  • страници: 328
  • жанр: романтична
  • издателство: „Ера“
  • издадена през: 2022
  • оценка: 4/5
  • прочетена на: 29.05.2022

„Само преди четиресет и осем часа мислех, че имам всичко, което искам от живота: работа, дом и съпруг. Всичко беше планирано. Сега нямам нито съпруг, нито дори годеник. Напуснах работата си, дома си и живота си в откраднат кемпер, заради който ме арестуваха.“

Така Фиона се оказва сама в малкото крайбрежно градче Дулибридж, облечена със сватбената си рокля и без идея как да продължи живота си. Когато се появява възможността да работи за мрачния местен фермер на стриди Шон Торнтън, тя се възползва от шанса. Сега Фи трябва да се ориентира сред подозрителни местни жители, ревниви съперници и непредсказуем шеф, ако иска да намери нов живот и любов на ирландското крайбрежие. И нищо – дори хроничен страх от вода – няма да я спре.

Джо Томас работи дълги години като репортер и продуцент на BBC. Романтичните ѝ книги бързо се превръщат в бестселъри и печелят множество награди, а увлекателният й стил и страхотната атмосфера, която изгражда в романите си, я правят фаворит на читателите.

"Ловецът на стриди"

Здравейте, книголюбители!

Мисля, че вече е подходящо да ви заредя с много положителни и романтични емоции, защото навън е горещо, плановете за почивка вече са направени и естествено искаме книжки, които да допринесат към това така прекрасно настроение.

Не мога да кажа, че „Ловецът на стриди“ ще ви пренесе някъде, където времето е слънчево и лятно, но пък е красиво и романтично…

Рядко се случва да не харесвам главните герои в книгите, но тук се получи точно това и поради тази причина дадох 4 звезди като оценка. Не мога да кажа защо точно не ми хареса главната героиня Фиона, мога да кажа просто, че понякога тръпката между читател и герой се губи по някаква необяснима причина…

Тааа, както и да е… нека ви разкажа малко повече и за „Ловецът на стриди“.

Фиона се озовава в една доста неприятна ситуация, сватбата ѝ е опропастена, няма почти никакви пари и е избягала от всичко, което ѝ е познато, точно заради това се озовава във фермата за стриди. Горката Фи не знае в какво се забърква, когато приема работата от привлекателния непознат. Това може би е най-грешната работа, която може да си избере, защото е логично, когато работиш във ферма за стриди да обичаш водата или поне да не се страхуваш от нея…

Но Фи е упорита и предпочита да се мъчи на тази работа и да мръзне по цял ден, но не и да се върне към стария си живот, защото само спомена за него ѝ носи болка,..

Другият главен герой е Шон, който е собственикът на фермата и шеф на Фиона. Ситуацията става още по-странна, когато Фиона се озовава в самата ферма и вижда, че е далеч от града и в къщата са само тя, шефът ѝ и сладкото му куче. Шон на първо време изглежда доста странен и затворен и общуването помежду им почти не се случва, но нещата много бързо се объркват и всичко се променя…

Ако трябва да съм честна, книгата е доста предсказуема, няма да сте особено изненадани от развоя на събитията, но пък и този тип книги не се очаква да са такива. „Ловецът на стриди“ е от онези книги, които четем, за да се пренесем на някое по-интересно и романтично място и да изживеем още една любов през очите на друга двойка, а това си е доста пленително… Така че, ако ви се чете нещо леко и интересно, този роман е перфектен.

Leave a Reply